Настоящото упътване следва да се сведе до знанието на всички автори на текстово съдържание, които предават своите творби в което и да било издателство.
За Бога, уважаеми, пощадете ни!

Най-напред ще ви помоля да забравите за вездесъщия Times New Roman. Знам колко го „обичате“, но не е четивен. Безсерифните шрифтове (при които буквите нямат „опашчици“) са по-четивни.
Изберете безсерифен шрифт – Arial например. Само предлагам.
После – защо си мислите, че ако текстът ви е на 9 пункта и е 100 страници, това ще улесни някак нещата? Щото не е „голям“ ли?
Бъркате – важен е броят знаци, не това, че ще „наситните“ буквичките и страниците ще станат по-малко. И как вярвате, че редакторът ще ви чете – с микроскоп ли?
Моля, увеличете кегела (размера на буквата) поне до 12 пункта. И не забравяйте за междуредовото разстояние. Нека е поне 1,5 – особено ако искате да разпечатаме творбата ви и да ви покажем какво и как работим по нея.
„Оберете“ двойните интервали. Става лесно с помощта на Ctrl+H.

Дотук с това, което трябва да направите. За да не си губя времето аз да го правя.

Сега – какво в никакъв случай не трябва да пипате?

Не подравнявайте, оставете текстът да си тече така, както текстовият инструмент е предвидил по подразбиране – да започва отляво на страницата и да продължава донякъде. Не ви харесва? Няма да е така в книгата, бъдете сигурни!

После – в никакъв случай не блъскайте по интервала (големия клавиш, спейса, шпацията) пет-шест пъти, ако искате новото ви изречение да започне на нов ред. Изненада – новият ред се „прави“ от добрия стар ENTER. Само че не го виждате (новия ред, отстъпа) и затова мислите, че го няма. Мистерия, също като с оня ми ти Covid…

Интервалът не се „набира“ петнайсет пъти и ако желаете да сложите заглавието си по средата на страницата. За ваше сведение, с форматирането на заглавията се занимава страньорът, дизайнерът на бъдещата ви книга, не му „помагайте“. Той ще разбере кои са заглавията вътре в книгата, ако просто оставите по един празен ред над тях. (Ако в дълъг текст, например роман, отделните части не са номерирани или нямат собствени заглавия, отделете ги с три звездички на самостоятелен ред – нали не искате епизод да свършва в дъното на страницата и читателят да не разбере, че на следващата страница започва друг епизод?)

Сред забранените за форматиране полиграфически реалии са:

Съдържанието. Само си мислите, че дадена глава ще се падне на дадена страница, грешите.

Номерация на страниците. Спестете си го. Изобщо не е нужно. А що се отнася до това – всяка глава да започва на нова страница – моля, спестете го на мен.

Бележките под линия. Освен че е желателно да ги слагате само там, където наистина са необходими, направете ни услуга – напишете въпросната бележка след края на абзаца, в който се намира това, което трябва да се обясни, като оставите празен ред над нея. Въведете я със звездичка, обикновено това е достатъчно. (Ако сте създали научен текст с много бележки, повече от 1-2 на страница, може да ги номерирате.)

Буквите с надредни знаци. В никакъв случай не правете удареното и. Нито пък каквото и да било друго с ударение. Така, както го виждате на вашия компютър, с избрания от вас шрифт (вж. по-горе), няма да го „види“ програмата на дизайнера. Възможно е вашето ударено и да се „превърне“ в... знак за градус! Пишете обикновено й, страньорът си знае. Ако творбата ви съдържа знаци от други езици или дори само от старобългарски – посъветвайте се с дизайнера как да постъпите.

Опитайте всички кавички и тирета в текста ви да са еднакви. Не търсете „руски“ кавички, не вадете от други шрифтове, текстообработващата ви програма трябва да е достатъчна (на мен поне ми стига, видно и от този текст, предназначен за интернет-публикация).

Така че отворете си файл (.doc, .docx, .odt) и пишете. Нищо друго.

Благодаря за вниманието. 

Чудя се защо ли не вземат всичките "реалитита" да ги съберат в една-единствена реалити-телевизия рейтинготрепач!

Ето, и програма съм й направила:

Вместо със сутрешен блок – будим се с "Фермата", струи трудово-патриотичен ентусиазъм, става ти едно такова мило, българско и селскоромантично...

Вместо предобедните бърборилни – "ВИП Брадър", щото хем е дистанционно в тия ковид-условия, хем и гъделичкащи малки скандали и скандалчета се вихрят. Даже, ако искат, със скрита камера от нюзрума си да излъчват, туй ще им донесе наистина недостижима гледаемост. Или – още по-добре – от парламента...

Следобед – никакви сериали! Само "Мармалад" и "Шоуто на Николаос Цитиридис", то е почти едно и също. За "десерт" може някой "Съдебен спор" и от време на време някакви "Кошмари в кухнята" – колкото да се "подгреят" вечерните коментарни формати от типа "Лице в лице с коронавируса, който не съществува" и "Още глупости от деня на премиера".

В праймтайм, разбира се, хитовото шоу "Маскираният политик"! Застават всяка вечер пред вас направо неузнаваеми, с променени гласове, и обещават ли, обещават, а вие гласувате с есемеси за този, който ще наруши най-много обещания, след като бъде избран.
Затова и късни смешни шоута няма – защото до сълзи сме се смели вече, пък знайно е, че много смях не е на хубаво.

Към 11 всички спят, само Слави излъчва реалитито "Игри на неволята, или Как да организираме референдум".

Лека нощ.

С ново изследване на Института по български език на БАН ни "облъчиха" медии (вероятно поради липса на по-важни новини). Проучването хвърляло светлина върху най-често допусканите граматически грешки при употребата на книжовния език.

След като отговорили на 38 въпроса, поставени им от "Екзакта", българите дали основание на Института да отчете, че най-проблемно им е да решат кога е "кой" и кога е "кого".

75 на сто от анкетираните посочили, че владеят правилото за "кой" – "кого", но само 30 процента можели да го приложат на практика. Абе същото като на пътя – знаят, че не бива да превишават скоростта, да карат в насрещното и да засичат колегата водач, обаче някак си чисто практически не им се удава да ги спазят тия пусти правила, и това си е...

Предпочитаме деепричастията, сочи още проучването. С деепричастие българите започвали изреченията си. Каква изненада! Особено като се има предвид, че 30 години учили-недоучили "преводачи" предават английската реч едно към едно, та книгите изобилстват със "Откопчавайки кобура си и вадейки пистолета си..."

Какво друго – ами това, че пълният член не ни бил най-трудното нещо и че интернет имал отчетливо влияние върху книжовните норми. Ей на това му викам аз епохално прозрение!

Разбира се, "липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им" (словоредът е на news.bg), отчитали специалистите. Вижте сега – източници че има, има, само дето не можете да ги откриете. 

И накрая (но не на последно място) – о, какъв сюрприз! – очаквало се финансиране от МОН за достъпен онлайн проект за правилата в българския книжовен език и често допусканите грешки.

Наистина щях мноооого да се разочаровам, ако не ставаше дума за финансиране. А ще може ли покрай тоя онлайн проект малко да ги "поизчистите" тия правила, че взе да ми писва от "може и така, и така"?

Айде чао!

Лазене под мрежа на пясъка, стоене под стълб, напомнящ бесилка, бой с възглавници, катерене по въже, хвърляне на бали сено, размахване на чукове и брадви...

Тия достопочтени занимания са окупирали тъй наречения праймтайм, когато хората тъкмо са се прибрали от работа и са си сипали по едно, докато в ъгъла на хола „ваджишката кутия“ нещо дудне.

Това са „изпитанията“ на тялото и духа, с които нашите „трибути“, исках да кажа участници, се сблъскват на арената (арените) с цел да се докопат до заветния имунитет, бюджет, територия или оставане в играта.

Квазиспортните състезания заемат немалко време в есенните реалитита. Представянето в отборната надпревара е важен компонент при номинациите за ратайстване, изгонване, двубои и елиминации.

Кастингът (подборът, ако не възразявате) също е брилянтен и като копипейстнат с незначителни редакции! Моделка, мъжко момиче, лошо момче, делова дама, успял в чужбина, йога, як батка... все индивиди, дето и във фейсбука си ги не ща!

Разбира се, най-дразнещото е не търсената пъстрота сред тв фауната, а наглата претенция, че въпросните лица са представителна извадка за населението в тази (и в една съседна) страна. Жалко, ако е така...

И тая екранна популация направо си умира да ръси анализи – за себе си и за другия. Ала как изкуствено звучат в устата им написаните от сценаристите реплики: "Дойдох тук да предизвикам себе си!", "Ще бъда себе си!", "Няма да изпълнявам нареждания!", "Всички сме победители!"... Като от учебник по позитивно мислене извадено направо.

А какъв патриотизъм струи – традиции, обичаи, носии! Какви фундаментални исторически познания получава зрителят! Ами възпитателният ефект – спортсменство, уважение, взаимопомощ?!

Сега сериозно – тъповатият микс от „спортни“ и „интелектуални“ игри, в които се хвърлят татуирани момчета по потници (или без потници) и татуирани момичета по гащички и бюстиенца, може и да е интересен за някого, но като медиен продукт е по-вреден и от тв хороскопа.

Месец след края на сезона никой не си спомня сървайвърките и фермерчетата, хонорарите са похарчени, медийните участия са разредени до следващото „подгряване“, а новите кандидати за лесна слава вече са в трепетно очакване на екранната Жътва.

Когато ще бъдат ожънати скъпи тв минутки и овършани и последните остатъци от здрав разум у клетия възприемател...

* Имало едно време едно състезание...

Третата световна - всеки е обявил война на всекиго.

У нас е сформиран Национален военнооперативен щаб, който три пъти дневно информира обществеността за броя на ранените, убитите и придвижването на армиите на страните, които имат такива.

Всички 27 ефирни телевизии предават на живо брифингите, само БНТ 3 излъчва мачовете от Световното по футбол от 2101-ва.

Ръководителят на щаба ген. Венциславов заявява: Към нас се задава нещо с невиждана жестокост, военният министър подписва заповед всички да ходят с каски. На другия ден я отменя поради липса на каски. 

Ефрейтор Джангъров обяснява по телевизията, че фойерверките, които виждаме и чуваме, не са опасни.

Държавата затваря училищата, децата учат в бомбоубежищата, като слушат по радиото лекции, изнасяни от техните учители.

Тъй като магазините за дрехи трета употреба не работят, назрява социално недоволство. Кабинетът приема икономическа мярка 60:40 - дава по 60 купона за храна на всяка фирма, в която работят 40 работници.

Опозиционната лидерка Нина Корнелиевна избухва в профила си в социалната мрежа фейсаграм: Правителството няма план за спечелване на война!

Специално подразделение на Диванни войски атакува ген. Венциславов с колажи, в които той забранява на кучетата да извеждат стопаните си, а на котките - да мрънкат.

Президентът сапьор гърми самоделки на "Дондуков" 2 и плаши гаргите, чайките, свраките и врабчетата.

Евровизия се провежда по интернет, като изпълнителите пеят на балконите си, печели Нова Зеландия.

В разгара на кризата севернокорейският лидер Ким Ун Сен изчезва, за да се появи месец по-късно на откриването на фабрика за детски играчки.

Излизането на Великобритания от ЕС, завършило на 31 декември 2119-а, е забравено.

Завесата пада.

Бомбата също.