Пороят отнесе варненски квартал, но донесе много... рейтинг на големите телевизии. Както всяка трагедия впрочем - събитие, удобно за безконечно обговаряне, тъй като гъделичка най-широка гама чувства у клетия зрител. От облекчението, че това не се случва с него, до съпричастието с пострадалите и гнева към виновните, които и да са те.

Но да обходим цифровизирания ефир с дистанционно в ръка.

За да докажат за пореден път, че местните кореспонденти са само за фолклорни фестивали и празници на чорбата, Нова и Би Ти Ви хвърлиха "на терен" най-популярните си лица, и то не репортери, а новинари. Точно както сториха и при атентата в Сарафово.
ТВ7 се задоволи с търновския си екип, доказал, че го бива, по време на смъртоносните лясковски илюминации.

Между турските и индийските сериали и трите водещи ефира вместиха коментари за трагедията от дузината втръснали на всички "говорещи глави", сред които Божидар Димитров, Михаил Константинов, Магърдич Халваджиян.

Нова побърза да почерни логото си още от сутринта, а и трите вкупом направиха нови "шапки" с кадри от бедствието - нищо че "Лице в лице" и "Оригиналът" все още се излъчват със старите си шапки въпреки промените в екранното присъствие и началния час съответно.

Но ето ви я и телевизионната вечер след тежък ден - Нова с коментарно студио с "вътрешни хора", Би Ти Ви със... Слави Трифонов и вездесъщите му сценаристи.
И двете ефирни принцеси - със собствена инициатива за подпомагане на жертвите!
Конкуренция ли бе, да я опишеш - чак благотворителността си делим!

И се питам:

Нямаше ли да е по-добре логата да бяха черни, когато законови промени се приемаха с 68-70 гласа?

Да се говори за промяна на системата, преди Б. Б. да бъде изстрелян високо в обществено-политическа орбита?

Да се призовават хората да помогнат, след като е изискано от властта да си свърши работата?

Защото България е (медийно) сечище, осеяно с гета, изпъстрено със сметища току зад панелните обиталища, украсено с полупресъхнали дерета, които прекосяват обрасли с трънаци пространства между тенекиени гаражи, управлявано от чакащи поредния европроект местни феодали...

Понеделник.
Във вихъра на изборните резултати водеща новина в късната емисия на ТВ7 е смъртта на млада жена - 40-годишна столична фотографка издъхва до колата си, след като е снимала абитуриентска вечер. Елизабет умира, защото... линейката закъснява! И не само закъснява, ами и пристига  необорудвана! Репортерите на барековизията обаче не са закъснели - те са там навреме, за да заснемат покрития труп на жената.

Няма отговор на въпроса - каква е причината за смъртта на фотографката, но то е, понеже и въпроса го няма...

Вторник.
Новината е във всички емисии по всички телевизии. Повтарят се до болка познати факти - ниски заплати, липса на екипи, България остава без лекари... Чува се думата "уволнение".
 
Сряда.
Съпругът на починалата е в сутрешния блок на ТВ7, прилошава му, обаждат се на Бърза помощ, става скандал.
Според телевизията - докторката обиждала безпричинно екипа, гонила приятел на младия мъж, понеже миришел на алкохол, викала полиция.

Защо съпругът се разкарва по студиата, вместо да скърби и да организира погребение - не знаем. Защо известната д-р Кателиева се мярка около входа на телевизията, докато камери и микрофони посрещат спешния екип - също.

Четвъртък.
В трите сутрешни блока (на частните ефирни телевизии) едновременно избухва темата за трагичния инцидент с акцент, разбира се, върху вината на спешните медици.
Кателиева се вихри пак, по Нова лекари се жалват, че често им се правят "постановки" с камери и микрофони, Вито се сърди, че шефът на столичната Спешна помощ д-р Гелев предпочел друг ефир.

Петък.
Не знаем какво ще стане в петък.

Знаем обаче (не от вчера), че родните телевизии са ненадминати в дисциплината синхронно плюене.

Че не задават правилните въпроси - например защо бързата ни помощ нито е бърза, нито е помощ. (Не е помощ, защото, когато пращаш по адреси лекар с две специалности, очакваш едва ли не той да излекува пациента!)

И че да се залива ефирното време с лични трагедии, явно някому е изгодно...

Те прелитат от реалити в реалити, от телевизия в телевизия, сякаш това работят.

Известни персони и пълни анонимници. Първите - защото така си правят реклама (или правят реклама на продукциите, за което им и плащат). Вторите - за да станат като първите.

Някои тръгват от сериал, за да стигнат до Къщи и Бази, други - обратно. Междувременно съответните ефири са ги дарили и с лайфстайл-участия в дамски говорилни, игри на въпроси и отговори и при отварянето на ония кутии.

Примери.
Ивайла Бакалова, Мис България, се втурна смело под прожекторите на "Биг Брадър", за да акостира (по-скоро да корабокрушира) при скорпионите и змиите в "Къртицата".

Роксана пропя при Слави, той я изстреля в "Гласът на България", а тя се приземи в Базата с гадостите.

Жената на къртицата - Христина Русева, пък била участвала в "Сървайвър", ако някой си я спомня оттам.

Къци Вапцаров, известен от малкия екран отпреди понятието "реалити" да е навлязло в българския език, премина през "Брадър"-а, за да извиси глас в "Като две капки вода".

И Хубавата Елена не изневери на Нова - след като гостува злополучно на Големия брат, разкърши снага в "Денсинг старс".

Мика Стоичков, която се затрудняваме дали да определим като ВИП, или като обикновен човек, пък "покри" и трите частни ефира - от рубрика при Росен Петров през сериал в ТВ7 до танцуващите звезди в Нова...

И т. н., и т. н.

Отглеждаме си порода хора, които свикват да живеят пред очите на всички - да готвят, да ядат, да спят, да се къпят, да се ругаят един друг, да плачат и да се въргалят в кал в праймтайм - за забавление на публиката и рейтинг (съответно реклама, съответно печалба) на телевизията.

Отглеждаме си и поколение, което смята известността и охолния живот за пряка функция на яденето (на пиявици), спането и скандалите пред камери.

И докато продуцентите се надпреварват да изнамират успешната формула на безмозъчното тв забавление (звезди се превръщат в други звезди, випове се омешват с простосмъртни, световноизвестни българи се излагат като кифладжии, прощавайте за старичкия идиом), аз вече не мога да гледам спокойно случващото се на синия екран.

Постоянно си мисля какво ще стане, когато се изчерпят хрумките на чужди и наши сценаристи. Когато пиенето на кръв, детинските състезания в стил "Бързи, смели, сръчни", песните, танците и имитациите на песни и танци престанат да са нови, интересни и рейтингообразуващи.

Постоянно си мисля за "Игрите на глада"...

независими.

Не зависят от читателя/зрителя/слушателя си.
Нито от левчето му за вестник, нито от потребителската му "кошница", отрупвана с ненужни продукти в продължение на 12 минути всеки час.

Ни един да не си купи дебелия седмичник с клюките този петък, вестникът не ще спре да излиза.
Само един да пусне есемес за заподозряната от него "къртица", реалитито с гадориите няма да прекрати излъчването си.

Нашите пари не им трябват, те са им само бонус.
Трябва им нашата наивност. Сляпата ни вяра, че което го "казаха по телевизора", е важно, наболяло, неотложно. Доверието ни в писаното слово, което мен лично ме е срам да нарека слово.

Трябва им безусловно да се осланяме на тиражираното от тях - весела прогноза за времето, колко е смешен тоя Бойко Борисов на Краси Радков, как президентът си купил къщи в Гърция...

Нужни сме им не като зрители/читатели/слушатели, на които да продадат рекламиран продукт, а като добре обработена почва, където да хвърлят семената на разрухата.

И ни обработват внимателно, упорито - разорават душите ни с воайорски активности в разни "къщи" и "бази", наторяват ги обилно с новинарски "бомби", поливат щедро с плоскодънни майтапи.

После засяват омраза и отчаяние. Как иначе поредният спасител ще ожъне богатата реколта от буйно израсъл необразован, неинформиран, затъпял електорален плевел?

Големите медии се интересуват от големи новини. Бареков. Местан. Майдан.
Малките хора в малкия град са малка новина.
Затова голямата телевизия посяга към тях само ако й трябва любопитка за финала на емисията - когато няма "Оскари" и не предстои концерт на световна рокбанда.

Ето така "живее" малкият град в голямата телевизия - кукерски фестивал, фолклорно надпяване, празник на смилянския фасул, на градинарската чорба, на овчарската гега...

Нека ви кажа нещо за малкия град.
Това е място, в което няма къде да отидеш след (или вместо) работа. Няма какво да видиш, посетиш, участваш.
В пет и нещо следобед вече си си у дома, ако имаш дворче - копнеш, ако нямаш - седнеш на терасата с чашка. Булките са вторачени в сериалите. Тийнейджърите - в компютрите.
Малкият град няма кино и чака телевизията да го забавлява. Читалището в малкия град е паметник на славно минало - внушителен, но безполезен.

Малкият град е мястото, където на фестивала на старата градска песен участниците имат числено превъзходство над публиката.

Малкият град строи паркове, градинки и чешмички - за това дава пари Европа. Не строи заводи, цехове и оранжерии - което ни трябва, от Китай ще си го внесем. От Гърция. От Македония. От Брюксел ще ни го спуснат с парашут...

Малкият град е дилема. Да избягам или не? Да бъда или да пия? Да мисля или да гледам новините?

Малкият град е диагноза.
Тази диагноза крещи за помощ. Какво да правя? Какъв е смисълът на съществуването? На кого съм нужен?

И като не си отговаря на тия въпроси, малкият човек в малкия град грабва пушката и... става новина номер 1 в голямата телевизия...