Незнайно откъде изпълзя етнонимът "роми" и полека-лека едни хора взехме да ги назоваваме с народностното наименование, заето от техния език. От най-високата "трибуна" на речта - медиите, изчезна понятието "циганин", сякаш е мръсна дума. А не е! Обидна дума за циганите в българския език има, но тя не е "цигани"... Също както и "негър" не е ругателство, та да го заменяме с "афроамериканец". "Негър" просто назовава даден човек по цвета на кожата му, каквато е думата за този цвят в испанския език, и ако отвъд океана понятието е натоварено с отрицателен смисъл, то у нас сме се постарали да сътворим други словоформи със силно пейоративен привкус, та "негър" да си остане в неутралния ни лексикален слой. 

После на някои им се зловидя, че жените в българския език ги наричаме жени - и като почна една борба срещу "лекарка", "учителка"... Гледаш - на екрана младо момиче, спечелило международна олимпиада по математика например, а отдолу надпис: Ина, ученик в X клас. Абе то момиче, бе! Как така "ученик"?! А работата тук е простичка - само висши длъжности, звания и титли изискват мъжки род, те традиционно са принадлежали на мъже и макар сега да има и жени на тези постове, женският род не е приет, не казваме "генералка", "канцлерка", нито "кметка". Не е така с думи като актриса, писателка, журналистка, готвачка, фризьорка и много, много други, всъщност повечето. Тук женският род е задължителен, просто не можеш да кажеш: "Елисавета Багряна е голям поет"!

Но битката за окастрянето на езика от богатството на нюансите се вихри неудържимо. Внезапно в брюкселговора стана неприемливо да наречеш инвалида инвалид, слепия - сляп, а глухия глух. Всички те станаха "хора с увреждания", да се чудиш просто, ако един човек се е родил сляп, кой го е увредил - Бог ли, ДНК-то му ли, или що?! Направо с трепет очаквам Омир да бъде наречен "незрящ поет" в учебниците на бъдещите поколения!

(Тук ми се ще да поясня за проводниците на брюкселкоректността, че глух, сакат, сляп не са обидни думи; ако иска да наругае някого, българинът използва турскоезичните лексеми, изтласкани в стилистично обагрените периферии на речта, като например: Ти кьорав ли си, бе!)

Разпростряла се необезпокоявана върху широки езикови територии, политкоректността изисква сираците да се наричат "деца, лишени от родителски грижи", а децата със забавяне в развитието (по-рано - бавноразвиващи се) - "деца със специални образователни потребности". Местата, където децата, лишени от родителски грижи, и онези с увреждания живеят, вече не са "интернати" (internum на латински - вътрешен), а са "центрове за настаняване от семеен тип". Може би защото повече приличат на къщи, отколкото на затвори и болници... Може би затова и хората там не са "пациенти", за учудване на битиви-репортерката, възкликваща пред злополучния габровски "център за настаняване от семеен тип": "Потребители" ли ги наричате?"

Да, потребители ги наричат, понеже потребяват социална услуга, има ли нещо по-цинично, създадено в брюкселските езикови лаборатории?!

Накрая да кажем и нещо за чуждиците.

Защо "гей" бе, дявол да го вземе!? Какво й беше лошото на неутралната в стилистично отношение, отдавна заета и терминологизирана чуждица "хомосексуалист"? Обижда ли някого?

Обидно ми е, че позволяваме езикът ни да се командва отвън...