Назовавайки реалиите, човек се изживява като Бог. Тъй както Бог казал: "Да бъде светлина", и светлината станала (започнала да съществува, била създадена), и човекът нарича предметите и понятията с думи, за да им даде битийност.
Наследили сме речта от времената, когато крясъкът на изправилата се маймуна започва да се превръща в стройна подредба от звукове – всеки със свое значение. Неспирно развиваме възможностите на езика да номинира, да изразява, да нюансира, да конкретизира и да обобщава...
Не спират да сътворяват

нашите политбогове

и гръмки имена за партиите и партийките си.
Над триста на брой са те у нас. Има ли българи за всяка от тях – аз не знам, може би съществуват "семейни", дори "еднолични" партии... Това, което знам обаче, е, че по наименованията им ще отгатнете кои "генни инженери" са заченали една или друга формация.
Да не отваряме дума за това, че само ВМРО-тата са четири, а БЗНС-тата – дори повече, май пет. То и виц имаше едно време по въпроса, нали помните: "Да живеят всички бекапета по всички земни кълбета!"... Сега анекдоти рядко се създават – целият ни живот е микс от тъп виц и диалог от драма на абсурда.
"Другата България" и Партия "Безпартийни" са най-ярките примери за абсурдността на нашенския политически живот. И габровци не биха могли да измислят грубовато-елегантното Партия на безпартийните, емигрантската формация пък без никакво притеснение си взе за име заглавието на телевизионно предаване...
И още по темата за абсурда. Вежди Рашидов вероятно е забравил, че през 2000 г. участва в учредяването на ГОДО (Гражданско обединение на демократичните организации). За скулптора очакването на Годо свърши, сега е ред на културата да дочака нейния си Годо. Е, то с тоя културен министър...
Ако плъзнете поглед по списъка с българските партии и движения, онова, което ще ви се набие в очи, ще е свръхчестото присъствие на думите "нов",

"национален"/"български"

и "граждански".
Тук са "Нова демокрация", "Новото време" на Кошлуков, Съюз "Нов избор", даже "Нова зора" (това последното май е и вестник).
"Българска" е Евролевицата ни, "българска" се титулува и компартията ни – БКП (да не се бърка с БСП!). Бизнесблокът ни е, разбира се, "български", а "България за всички" пък си е друга бира... пардон – партия.
Военно-патриотична лига "Родина" не е включила в името си думата "България", заложила е на нещо по-силно, по-сантиментално, както военните го обичат, героично даже... Друг лингвистичен гений ще да е работил над наименованието Движение "Гергьовден" – приповдигнато и обединяващо звучи, мощна балканска фиеста е закодирана във фолклорния му вътък.
"Демократи за силна България" пък си е направо 3 в 1 – хем на европейските ценности залага, хем на родолюбивата струна свири, пък абревиатурата му – ДСБ, и за бъзик става...
С внушение за нещо ново, за нещо с визия за бъдещето е и "Гражданско движение 21" на Татяна Дончева – числото в името на тази формация отбелязва столетието, в което живеем.
Видно е, че словотворците на партийните централи мъдруват наименования с облика на

високо вдигнат лозунг,

наименования, които се запомнят и... пародират лесно.
Ето ви и пример – "Ред, законност, справедливост" на Яне Янев не само чертае ясна партийна програма, ами и на майтап носи – резесецнал Яне нечии мераци да бъде импийчнат Първанов, рече в шоуто си Слави Трифонов преди време...
Други пък изобщо не залагат на абревиатурите, напротив – държат на пълнозначната дума. Една партия "Лидер" например! Не е ли ясно като в слънчев ден – "вървете след водача, той ще ви заведе до светлото бъдеще", шепне недвусмисленото наименование на партията на Ковачки.
Ех, богат е езикът ни свещен, неизброими – нюансите му! Но нека за едно височайше съкращение стане дума сега – ГЕРБ.
То не означава гастроезофагеална рефлуксна болест, а Граждани за европейско развитие на България. Така прочетена, абревиатурата губи много

от романтичното си очарование,

затова и името на Бойковата партия битува из медиите предимно като ГЕРБ. Внушението е двупосочно – герб е символът на държавността, нали така, от друга страна пък, имаме и граждани, и Европа, и развитие – абе, букет свежи гербери, ако щете!
С друго АБ сюрпризира публичното пространство президентът Първанов неотдавна. Движение АБВ създаде президентът, дали не иска да ни каже, че трябва да започнем всичко отначало, питат се вещи в абревиирането... Президентското трибуквие възмути радетели за единството на партията столетница, анализатори се надвикват, че новата формация щяла да дърпа гласове и от ляво, и от дясно. Засега не е ясно кой ще бъде пратен на трите букви, знае се само, че обичайните заподозрени са пак в играта.
Колко бързо остаряват политабревиатурите, ще ви докажа, като ви припомня, че на Национално движение "Симеон Втори" му се наложи спешно да се прекръсти на Национално движение за стабилност и възход (а не Национално движение "Слави е велик", както им се ще на някои заблудени фенове).
Така че, като е казал АБВ, Първанов може да каже и ЮЯ, както се изцепи премиерът Борисов... У нас няма нищо невъзможно, включително и да извървим пътя от "Абе, ваш`та..." до "Я – Алексей Петров президент"...