се очертава, приятели!
Едва внесен в парламента, проектозаконът на Любен Корнезов за българския език срещна яростен отпор у... величията на лингвистичната наука. Сам проф. Васил Райнов скочи против идеята на юриста и надълго и нашироко обясни пред медиите как закон за езика не решавал проблемите. Приглася му литературоведът Бойко Пенчев, според когото законопроектът е "популистка заигравка". Противници на идеята за Закон за езика са Владко Мурдаров, Иво Сиромахов и редица други корифеи на книжовността.
От Института по български език към БАН обаче не си поплюват. Те не само на теория отричат законотворческия Корнезов акт, ами и практически го контрират със светкавично изработване на нови правописни правила.
Феодалните старци ревниво пазят отдавна препиканата си територия да дирижират езиковия развой, да издават речници и ръководства. Помните ли как грозно се сдърпаха преди година със Софийския университет, който дръзна да отпечата правописен речник? 
Сега от ИБЕ скоростно са подготвили нов, той щял да излезе догодина, а пък уводът към него, където се описват книжовноезиковите норми - още през 2011-а.
Според публикуваното от агенциите може да се заключи, че академиците са открили топлата вода, въвеждайки правила за главните и малките букви, за запетайките и текстовете под снимки.
Какво е новото, аз не разбрах. Не и в частта, цитирана от медии, според която, да речем, БАН се пише Българска академия на науките - тоест само с една главна буква, в началото. Че то и досега бе тъй, драги професори, само дето нямаше как да бъдат накарани знайните и незнайни копирайтъри и дизайнери да спазват елементарното правило, вместо да въвеждат "американски правопис"!
Изискванията при поставяне на препинателен знак в писмената реч пък са така лесни за разбиране, че да се опростява повече, няма накъде. Не е ли по-добре някой да вземе и да напише в учебниците на децата на обикновен език къде е запетайката!
Текстовете на снимки, таблици и диаграми трябвало да завършват без точка, пишело в новите правила. Че какво му е новото на този елементарен полиграфически постулат, познат на всеки, свързал живота си с вестник или списание!?
Но да се върнем на главните букви. Ще напишете "Той е член на Съюза на филмовите дейци" в първото изречение от текста си, сетне обаче Съюзът си остава с главна буква, макар и да не е споменато цялото наименование на институцията. Колко интересно обаче става, ако пишете не за Съюза на филмовите дейци, а за Българската социалистическа партия например! Във всяко следващо изречение от вашия репортаж, анализ, коментар ще се вири гордо: Партията, Партията, Партията. (например: Лидерът на Партията каза, Конгресът на Партията реши и т. н.)
Ех, и това ако не е победа на прогресивните сили над здравия разум...
Но стига шеги!
Гадно е, че всяка добра българска идея бива стъпкана в калта от българи. Поради страх, егоизъм, политическо задкулисие...
А така наистина не се решават проблемите, сред които въпросът с грамотността на българчетата крещи за градивно отношение, не за дребнави заяждания!