гледа в празничната вечер зрителят на Би Ти Ви в суперпраймтайма.
"Разходката" на Слави Трифонов из дебрите на културата ни показа: затворени училища, огорчени, забравени или замлъкнали творци, порутени и поругани паметници, остарели неостаряващите символи на далечната ни младост.
Тъжно, та чак носталгично. И много затрогващо.
Иванкулековско.
Дали не им е стигнал снимачен материал да си напълнят определените за шоуто минутки, аз не знам.
Знам обаче, че тръгне ли г-н Трифонов да импровизира, нещата излизат от контрол.
Рязък контраст с минорната тъкан на уникалния филм представляваше разговорът му с Евгени Димитров. Колко уважава Лили Иванова и как не държи на авторските права, когато някой някъде изпълнява песните му, декларира водещият. Грозния ни материализъм обвини за краха на духовността.
"Великата" българска поговорка "Никой не е по-голям  от хляба" властва - каза Трифонов. - Това е една от най-отвратителните български поговорки, но тя владее съзнанието и манталитета на обществото в момента. Важно е да ядеш, а културата, духовността, музиката... даже не са на второ място, те са на едно от последните места."
Разсъжденията на тв продуцента, който мрази думите "чорапи" и "потник", са достойни за есе на дванайсетокласник!
Драги Слави, уважаеми Трифонов, я сега да видим какво е искал да каже авторът на поговорката  "Никой не е по-голям  от хляба"? (Да, да, именно този въпрос уби любовта на нашето поколение към литературата!)
Авторът, в случая - народът, има предвид труда, не хляба. Хлябът е символ, не е просто храна в мирогледа на българина.
Огромна обредност гравитира около месенето, украсяването, поднасянето, разчупването и изяждането на хляба - това го прави много повече храна за духа, отколкото за стомаха. С хляб българинът посреща раждането на Бога и на детето си, с хляб бележи смъртта на Исус, на майка си и баща си. Хлябът кръщава българчето, жени момата и момъка, праща мъжа на война, посреща го от войната...
Насъщния е насъщен не само за телесните функции, а за функционирането на вярата, надеждата, семейството, социалната структура.
Затова "Никой не е по-голям  от хляба" ще рече: Никой, ама нито един човек не може да стои по-високо от обществената ни уредба, от негласната ни уговорка да спазваме определени норми, за да съществуваме като род, село, народ, държава.
Никой не е по-голям от труда, който слага на масата ни хляба, от социалната организация, правеща това възможно. Ето това ни казва българинът с безсмъртната си мъдрост, предшестваща държава, цар, патриарх и писменост.
А защо днес народът гледа да се наяде с ГМО-та и тв зрелища, е тема на друг разговор.

Чудесно е написаното от теб. Би било още по-чудесно да го прочетат и т.нар. шоу мени в България по всички медии, където се въздига в култ мързела, а не труда. И дано нещо се промени...