Познахте - репортаж на Би Ти Ви.
Че си купуваме по-малко от една книга на година, ни разказа материал на Мария Савкова вчера. Младата репортерка ни засипа с цифри и факти, от които стана ясно, че издателите са едва ли не обречени, понеже ние, видите ли, не си купуваме книги - дори и втора ръка, младите не четат и ако не са емигрантите, горкото ни книгоиздаване!
Но да се върнем към заглавието на този постинг.

Най-напред виждаме добре гримираната Савкова в книжарница - оттук тя на живо анонсира материала си, като ни въвежда в статистическата джунгла на книготърговията.
Защо е нужно да се харчат пари за скъпото живо включване, ние не знаем. Репортерката не е на събитие, случващо се в момента, и едва ли телевизионното внушение ще пострада, ако не я видим пред книжарските щандове.
После отиваме на плажа да се уверим, че старото поколение чете, това, слава Богу, не е на живо.

Връщаме се в София, където някой си продава стари книги - може би се мисли за букинист, това не знаем, но със сигурност счита себе си за кореняк. Мъжът в репортажа обяснява спада на продажбите си с отсъствието на столичани - те си били в провинцията, и не пропуска да обобщи, че софиянци всъщност няма, понеже го питали: "Дье са намира Лъвов мост?"

След като изясняваме с представител на "Българска книга" колко много издателите ни разчитат на "испанските" слугини, пак посягаме към обобщенията - научаваме, че художествена литература се купува най-много и че юристите са "отличници" в пазаруването на книги. "Изненадващо" - но само за Би Ти Ви!, сред хората на науката, които купуват томчета, попадали и лекарите...

После се връщаме в книжарницата, за да завършим с добра новина - търсенето на български автори се увеличава, бестселърите им се харчели като световните.
Бестселърът на ваканционната журналистика си е на новинарския сайт на телевизията - изгледайте го.

някои си изхранват семейството за деня.
няма нищо чудно, че юристите купуват книги.
не копат, но получават колкото десет земеделци.
лекарите също.
потребителската такса от 4-5 пенсионера, ейти дебела книга.
пенсиите и работещите, илитерати...

Отдавна отмина времето когато ако искаш да прочетеш някоя книга и най-главното да си я четеш когато си искаш беше желателно (а и възможно )да я притежаваш.Сега за щастие има и електронни носители които не те принуждават да превръщаш минималното си жизнено пространство в склад за книги и да нанасяш смъртоносни удари на крехкия си бюджет.Мисля ,че това в крайна сметка е тенденцията и за в бъдеще вместо да се секат гори и то за книги еднодневки .Мисля ,че в случая тези които вдигат шум не се интересуват дали се чете и не се стремят да подпомагат този интерес а да се купуват скъпи и прескъпи книги.Някога когато възрожденските идеи за просвещаване на народа били истински и силни съществували евтини и по-луксозни издания на едни и същи книги (като за всеки джоб)както и весникарски подлистници където излизали дори призведенията на признатите днес за класици писатели.Днес като се използва претекста за авторското право се преследват дори приятелските сканирани копия.На тези които не са съгласни с мен ще припомня какво е написал със собствената си ръка на края на историята Паисий Хилендарски за разпространението на своята книга .

и днес на запад печатат тираж с твърди корици и тираж - с меки, по-евтин, на едно и също заглавие; у нас подобни опити са по-скоро изключение от правилото;
подозирам, че ако утре някой от мобилните оператори, които си направих книжарници за електронни книги, поръча репортаж, ще се засегне и този аспект на пазара, а няма да слушаме глупостите на тийнейджърката, която четяла "фентъзи, такива работи", но днес си била забравила книгата...

За жалост, книгите в период на криза, безработица и тежка борба за оцеляване, се превърнаха в мечтан лукс. Ревностните читатели започнаха да използват алтернативни източници и варианти, само и само да задоволят духовните си потребности. Това е много тъжно, но наистина кореспондира с истината. Книгите се превърнаха в скъпо удоволствие и за това резултатите са такива.