Постинг
15.10.2012 16:55 -
Румен Балабанов, който имаше кабеларка,
Автор: tvmreja
Категория: Новини
Прочетен: 4446 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2012 16:58
Прочетен: 4446 Коментари: 3 Гласове:
7
Последна промяна: 15.10.2012 16:58
веднъж ми каза: "Светле, някой ден ще напиша романа "Кабеларка". Там ще разкажа всичко."
Румен Балабанов не написа "Кабеларка". Или поне аз не знам да я е написал. А имаше много за казване...
Срещнах го, когато вече неговата кабеларка бе позалязла. Малък екип, тесни студиа, техника "втора младост". Даже врачките се бяха разбягали, единици все още врачуваха от екрана.
Но славата на Канал 2001 бе чутовна - дълго след спирането й и "Господари на ефира", и "Шоуто на Слави" практикуваха сценарни упражнения на неин гръб.
Защото бе първата Телевизия на врачките.
В Канал 2001 имаше не само врачки. (Дано не се обиждат хората с езотерични способности и интереси, които водеха предавания там.)
В 2001 имаше предавания за политика, за поезия, за здраве. Имаше всичко, дето го има в така наречените големи телевизии. Телевизионна игра, one man show, токшоу... всичко...
"Нищо ново не измислям, просто гледам какво правят другите", казваше Румен за сложното изкуство на телевизионното програмиране.
Познавах Румен Балабанов първо като телевизионер. После чак като писател. Той пък ме познаваше първо като техничар, после като филолог.
"Колко много труд е вложен тук", каза за втората ми книга, "1001 езикови гафа".
Беше майстор на кръговата структура в прозата. В живота пък не обичаше да се върти на едно място, писането, вестниците, после телевизията, сетне - пак вестници, очертаха житейската му спирала.
"Спряха телевизията с врачките на Румен Балабанов, за да има врачки по всички други телевизии", каза с болка, когато смъртта на Канал 2001 бе вече факт. И наистина имаше навсякъде. Даже по информационните кабеларки...
Но не написа "Кабеларка".
А в събота, когато неспокойната му душа отлетя от грешния ни свят, двамина, дишали студиен въздух за пръв път именно в неговата телевизия, спретнаха гнусен медиен цирк на живо.
Не знам защо Кузов отиде при Карбовски, не знам защо (и дали) Карбовски го е поканил.
Помня само как веднъж Румен Балабанов каза: "И един зрител да те гледа, дължиш му уважение."
Боже, дай ми сили!
Румен Балабанов не написа "Кабеларка". Или поне аз не знам да я е написал. А имаше много за казване...
Срещнах го, когато вече неговата кабеларка бе позалязла. Малък екип, тесни студиа, техника "втора младост". Даже врачките се бяха разбягали, единици все още врачуваха от екрана.
Но славата на Канал 2001 бе чутовна - дълго след спирането й и "Господари на ефира", и "Шоуто на Слави" практикуваха сценарни упражнения на неин гръб.
Защото бе първата Телевизия на врачките.
В Канал 2001 имаше не само врачки. (Дано не се обиждат хората с езотерични способности и интереси, които водеха предавания там.)
В 2001 имаше предавания за политика, за поезия, за здраве. Имаше всичко, дето го има в така наречените големи телевизии. Телевизионна игра, one man show, токшоу... всичко...
"Нищо ново не измислям, просто гледам какво правят другите", казваше Румен за сложното изкуство на телевизионното програмиране.
Познавах Румен Балабанов първо като телевизионер. После чак като писател. Той пък ме познаваше първо като техничар, после като филолог.
"Колко много труд е вложен тук", каза за втората ми книга, "1001 езикови гафа".
Беше майстор на кръговата структура в прозата. В живота пък не обичаше да се върти на едно място, писането, вестниците, после телевизията, сетне - пак вестници, очертаха житейската му спирала.
"Спряха телевизията с врачките на Румен Балабанов, за да има врачки по всички други телевизии", каза с болка, когато смъртта на Канал 2001 бе вече факт. И наистина имаше навсякъде. Даже по информационните кабеларки...
Но не написа "Кабеларка".
А в събота, когато неспокойната му душа отлетя от грешния ни свят, двамина, дишали студиен въздух за пръв път именно в неговата телевизия, спретнаха гнусен медиен цирк на живо.
Не знам защо Кузов отиде при Карбовски, не знам защо (и дали) Карбовски го е поканил.
Помня само как веднъж Румен Балабанов каза: "И един зрител да те гледа, дължиш му уважение."
Боже, дай ми сили!