Постинг
14.06.2013 13:54 -
1. За вълците и хората
Автор: tvmreja
Категория: Новини
Прочетен: 1737 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2013 14:04
Прочетен: 1737 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.06.2013 14:04
"Това е все едно да поканиш на референдум двама вълци и едно агне и да ги питаш кой трябва да бъде изяден", превежда Би Ти Ви думите на протестиращ на "Таксим".
Двамата вълци не знаем кога са станали хора (лица в граматичен смисъл), обаче очакваме мощната медия да ни обясни. Щото нас навремето около пети клас ни учеха, че това, дето не е човек, се "брои" (два вълка, три стола, пет слона), а пък думичките за хора - е, те са упорити и тая бройна форма не я "искат", та казваме двама лекари, трима учители, четирима войници - ето, виждате ли, даже числителното се съобразява с правилото, само Би Ти Ви - не.
2. Виж кой се фасцинира!
"Какви механизми се задействат, така щото интелигентни, начетени, възпитани и автентично либерални хора да се фасцинират от полуграмотни субекти, за които човешкият живот не струва нищо?", риторично пита Евгений Дайнов в анализ на уникалния български политически вот.
To fascinate - очаровам, пленявам, омайвам; хипнотизирам, обяснява речникът.
А аз съм направо фасинирана - дори фесинейтната - от интелигентността и начетеността Дайнова...
3. Пазете се от падащи обувки!
Хари Бош е направо потресен от грозното дело на поредния престъпник, разбираме от размислите на доброто ченге.
"- Добре - реши той накрая. - Ще работя отделно по този случай. Засега. Обаче в новия профил има още нещо, което трябва да знаете.
- Най-после падна и втората обувка - рече Макфърсън."
Майкъл Конъли, "Отменена присъда", "Бард", 2011
Чакам да падне и втората обувка е фразеологизъм, който води началото си от историята за един човек, дето не можел да заспи, докато живеещият над него не хвърлел шумно на пода първо едната, сетне и другата си обувка, преди да се възцари така желаната нощна тишина.
Тоя виц обаче българският читател не го знае. Разказът не е разпознаваем, не буди асоциации в съзнанието на възприемателя. Напротив - тая обувка, появяваща се ни в клин, ни в ръкав, само спъва разбирането на конкретната ситуация в романа.
Да се случат едно след друго две свързани събития, които неизбежно стават, които вървят "ръка за ръка", така да се каже, на български бихме могли да предадем (не да преведем) с израза дойдохме си на думата. Без да падат никакви обувки...
Език свещен,
омаскарен...
Двамата вълци не знаем кога са станали хора (лица в граматичен смисъл), обаче очакваме мощната медия да ни обясни. Щото нас навремето около пети клас ни учеха, че това, дето не е човек, се "брои" (два вълка, три стола, пет слона), а пък думичките за хора - е, те са упорити и тая бройна форма не я "искат", та казваме двама лекари, трима учители, четирима войници - ето, виждате ли, даже числителното се съобразява с правилото, само Би Ти Ви - не.
2. Виж кой се фасцинира!
"Какви механизми се задействат, така щото интелигентни, начетени, възпитани и автентично либерални хора да се фасцинират от полуграмотни субекти, за които човешкият живот не струва нищо?", риторично пита Евгений Дайнов в анализ на уникалния български политически вот.
To fascinate - очаровам, пленявам, омайвам; хипнотизирам, обяснява речникът.
А аз съм направо фасинирана - дори фесинейтната - от интелигентността и начетеността Дайнова...
3. Пазете се от падащи обувки!
Хари Бош е направо потресен от грозното дело на поредния престъпник, разбираме от размислите на доброто ченге.
"- Добре - реши той накрая. - Ще работя отделно по този случай. Засега. Обаче в новия профил има още нещо, което трябва да знаете.
- Най-после падна и втората обувка - рече Макфърсън."
Майкъл Конъли, "Отменена присъда", "Бард", 2011
Чакам да падне и втората обувка е фразеологизъм, който води началото си от историята за един човек, дето не можел да заспи, докато живеещият над него не хвърлел шумно на пода първо едната, сетне и другата си обувка, преди да се възцари така желаната нощна тишина.
Тоя виц обаче българският читател не го знае. Разказът не е разпознаваем, не буди асоциации в съзнанието на възприемателя. Напротив - тая обувка, появяваща се ни в клин, ни в ръкав, само спъва разбирането на конкретната ситуация в романа.
Да се случат едно след друго две свързани събития, които неизбежно стават, които вървят "ръка за ръка", така да се каже, на български бихме могли да предадем (не да преведем) с израза дойдохме си на думата. Без да падат никакви обувки...
Език свещен,
омаскарен...
Няма коментари