Който не е напускал работодател с гръм и трясък - да спре да чете още тук.
Комуто пък не е идвало до гуша от шефски тормоз - направо да ме разприятелява и - кой откъде е...

Така.

Телевизионното номадство отдавна не е новина в България.
Едно тв лице сменя средно две телевизии в кариерата си.
Някои тръгват от кабеларка, закотвят се задълго в Би Ти Ви, прелитат през Нова и внезапно акостират с целокупния си продуцентски антураж в ТВ7.
Други поемат по трънливия път от телевизията майка, за да гастролират първо в единия, после в другия частен национален ефир (допреди многострадалната цифровизация), после - обратно в първия.
Трети съчетават несъчетаемото - водят и/или произвеждат предавания в две "конкурентни" електронни медии по едно и също време.

Когато обаче си Росен Петров и изпързаляш приютилия те ефир, нещата загрубяват.
Или пък са загрубели отдавна, но ние не сме знаели.
Телевизията първо го натиснала да "пожелае да говори" с Бареков, пък после - да обяви, че не е член на партията му. (Цитирам по памет: "Личност от такъв ранг не може да бъде поканена без одобрение от най-високо място" - пред Ива Николова.)
И той обяви, че ей в тоя именно момент не е член, но става.
Сетне запровежда "обективното" си интервю с новия политик.

Много гняв и обида трябва да си събрал, за да сториш това. Да пратиш редакторите и продуцентите си в небрано лозе чак до рекламната пауза. Да предизвикаш буря от емоции в гилдията...
Много трябва да си бил натискан от периодично сменящите се шефове на телевизията, за да им подпалиш чергата по тоя начин.

Последвалата престрелка е логична и очаквана.

Те щели да си търсят правата по неспазения договор, той щял да стане защитен свидетел и да разкрие мръсните тайни на телевизията...
Комедианти вадят нагънати листчета от вътрешния си джоб...
"Горещата точка" на най-продаваната телевизия (разбирай: най-често продаваната) не спира да нищи казуса "Росен Петров".

Има ли казус "Росен Петров"?

Не, няма. Конституцията дава право на всеки да има политически убеждения и да членува в политически организации. Съществува(ла) и свобода на словото.

Да, има. И това е дилемата: Първо да се спася ли, та после да си разчиствам сметките с тях, или може да защитя "честта си на офицер и журналист" и без да свалям разговора до уринаторно-битово ниво?

Има. Казусът е (или поне би трябвало да бъде): Като журналист ли ще съм по-полезен на страната, в любов към която се кълна, или като пешка в олигархичния бг политически шахмат?

Чакам с нетърпение кабинетът Бареков-Петров да внесе законопроект за Закон за защита на българския език.
Мисля да чакам това далече.