Те прелитат от реалити в реалити, от телевизия в телевизия, сякаш това работят.

Известни персони и пълни анонимници. Първите - защото така си правят реклама (или правят реклама на продукциите, за което им и плащат). Вторите - за да станат като първите.

Някои тръгват от сериал, за да стигнат до Къщи и Бази, други - обратно. Междувременно съответните ефири са ги дарили и с лайфстайл-участия в дамски говорилни, игри на въпроси и отговори и при отварянето на ония кутии.

Примери.
Ивайла Бакалова, Мис България, се втурна смело под прожекторите на "Биг Брадър", за да акостира (по-скоро да корабокрушира) при скорпионите и змиите в "Къртицата".

Роксана пропя при Слави, той я изстреля в "Гласът на България", а тя се приземи в Базата с гадостите.

Жената на къртицата - Христина Русева, пък била участвала в "Сървайвър", ако някой си я спомня оттам.

Къци Вапцаров, известен от малкия екран отпреди понятието "реалити" да е навлязло в българския език, премина през "Брадър"-а, за да извиси глас в "Като две капки вода".

И Хубавата Елена не изневери на Нова - след като гостува злополучно на Големия брат, разкърши снага в "Денсинг старс".

Мика Стоичков, която се затрудняваме дали да определим като ВИП, или като обикновен човек, пък "покри" и трите частни ефира - от рубрика при Росен Петров през сериал в ТВ7 до танцуващите звезди в Нова...

И т. н., и т. н.

Отглеждаме си порода хора, които свикват да живеят пред очите на всички - да готвят, да ядат, да спят, да се къпят, да се ругаят един друг, да плачат и да се въргалят в кал в праймтайм - за забавление на публиката и рейтинг (съответно реклама, съответно печалба) на телевизията.

Отглеждаме си и поколение, което смята известността и охолния живот за пряка функция на яденето (на пиявици), спането и скандалите пред камери.

И докато продуцентите се надпреварват да изнамират успешната формула на безмозъчното тв забавление (звезди се превръщат в други звезди, випове се омешват с простосмъртни, световноизвестни българи се излагат като кифладжии, прощавайте за старичкия идиом), аз вече не мога да гледам спокойно случващото се на синия екран.

Постоянно си мисля какво ще стане, когато се изчерпят хрумките на чужди и наши сценаристи. Когато пиенето на кръв, детинските състезания в стил "Бързи, смели, сръчни", песните, танците и имитациите на песни и танци престанат да са нови, интересни и рейтингообразуващи.

Постоянно си мисля за "Игрите на глада"...