Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на tvmreja
Име:
светла иванова

Възраст:
51

Пол:
жена

Град:
Горна Оряховица

Професия:
журналист

Статистика
Популярни постинги:
17

Постинги този месец:
0

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
27

Блог вълни:
0
Последни постинги
обяви, че ще връща парите за яйцата с фипронил", викат нашенските телевизии.
Интернет-потребителите вече са узнали, че тази верига е "Лидл". Прочели са във фейсбук-профила на компанията или в новинарските сайтове.

"Доброволци от голяма търговска верига се включиха в почистването", каканиже Би Ти Ви по време на "ленинския съботник" онзи ден. Не казва коя, но кадрите недвусмислено са запечатали момчета и момичета с "Била" на тениските. (Ако СЕМ глоби телевизията, дано си е струвало...) 

"Газирана напитка" се лее в пловдивски фонтан, съобщават от екрана. Авангардният художник, горкият, дали е знаел, че медийният ни закон забранява да се казва "Кока-кола" извън рекламния блок?

Мъдрата разпоредба сигурно се стреми да опази зрителя от влияния, "несанкционирани" с рекламна "шапка" (това е оня силен звук, който ви кара да грабнете дистанционното и да смените канала на мига). Или пък да не позволи "доброто име" на този или онзи икономически субект да бъде поставено под съмнение...

Вярно, ако не кажеш в ефир "Потребители се жалват на омбудсмана от Мтел", за да спазиш закона, едва ли постигаш някакво опазване на някаква дълбока тайна, понеже така или иначе новината е вече в социалните мрежи и форумите.

Когато пък говориш за "пожар в склад за дрехи", вследствие на който сайтът на фирмата не работел, и всички знаят за кой търговец става дума, лъсва некрасивото лице на скритата реклама.

Лицемерието на родното законодателство граничи с ограбване на потребителя на радиа и телевизии, защото зрителят и слушателят получават информацията непълна, осакатена. Това ги прави лесна жертва на фейкнюз и ги принуждава да търсят допълнителни сведения в източници, където безумни членове и алинеи не ограничават журналиста да назове обекта, за който говори.

Хубаво би било нещо в тези правни постулати да се промени, за да може репортерът да каже смело: "Форд" блъсна ФИАТ на кръстовището на еди-кои си улици", а не "Една кола блъсна друга кола..."
Категория: Новини
Прочетен: 361 Коментари: 0 Гласове: 1
Тревожно-съчувствени интонации владеят ефира - някъде по света или у нас е станало бедствие. Земетресение или атентат, цунами или пожар е отнел човешки живот.

Водещи - по правило в черни костюми - скръбно-съсредоточено гледат в аутокютата си, пъргави репортери литват до мястото на катастрофата, за да заврат микрофон в лицето на поредния страдалец, който не знае на кой свят се намира, дизайнери бързат с поредните тв "шапки": "Терор в Ница", "Разрушеното село" и подобни.

Но емисията свършва, извънредното включване - също, и тутакси гръмват оптимистично-приповдигнатите гласове на... рекламата!

Какво от това, че еди-колко си са загинали, овъглени от блъвналия пропилен или прегазени от разбеснелия се камион - на живите трябва да внушим, че по Коледа стават чудеса (и да ги потърсят във "Виваком"!), че поредният кредитен мошеник ще им сбъдне екзотичните мечти и че няма по-магичен от нашия прах за пране!

Думата ми е за яркия контраст между фалша на новините и фалша на рекламите. Докато първите внушават страх, безизходност и отчаяние, като че утре всички ще умрем, вторите ни продават безгрижно-бляскав лайфстайл, сякаш ще живеем по хиляда години. И всичкото това се редува със закономерна наглост, "благословена" от медийния закон.

Не знам как трябва да се постъпи, когато Хитрино гори или Берлин агонизира. 
Да се спрат рекламите? Да не се излъчват само онези, които кряскат в радостно опиянение за някакви никому ненужни глупости - поне в деня на траур? Да се преместят рекламните блокове, та поне да не са веднага след черната хроника?

Да се кърпи Законът за електронните медии?

Не знам.
Ако вие знаете, пишете на СЕМ...
Категория: Новини
Прочетен: 397 Коментари: 0 Гласове: 3
Пет изпитани метода на манипулация използват медиите у нас. Прозрачната цел - да стряскат, да плашат, да нагнетяват напрежение. Макар да ви казват, че става дума за рейтинг, пазарен дял, че "това искат хората"...

Първи метод. "НА ЖИВО".

Седем вечерта. Репортерка с микрофон в ръка се е възправила пред Народното събрание или Президентството. Трескаво говори ли, говори - кой какъв закон предложил, какви дебати се провели, как гласували избраниците ни, с кого се срещнал държавният ни глава. На 10 метра от нея - друга репортерка, на друга телевизия, и тя бъбри в захлас. Обаче...

Обаче сградата зад напористата девойка е празна от около 5 часа. Каквото е имало да се дебатира, гласува и т. н., е станало в ранния следобед или дори преди обед.

Защо репортерът трябва да чете бланка си, тоест уводните си думички, от мястото, където нещо се е случило преди часове, ние не знаем. Подозираме обаче, че идеята е да се внуши на безхитростната аудитория, че медията бди за нейната светкавична информираност, че събитията врат и кипят и журналистите "горят" в тях на момента...

Втори метод. "ИСТОРИЯТА НА..."

Е, не може голяма медия просто да ви каже, че няма места в детските градини или че вдигат пенсиите. Трябва и да "илюстрира" новината. И следва трогателният разказ за самотната майка еди-коя си, за чието отроче не се намерила градина, или за пенсионерката не знам си коя, дето ще си купи две билетчета за трамвая с очакваното повишение. 

Резултатът - сълзлива сапунка в най-гледаното време, която "пречупва" информацията през призмата на конкретния случай, обезличавайки я. Съчувстваме, трогваме се, а забравяме да се запитаме как ще ни "удари" и нас въпросната новина...

Трети метод. "ВСЯКО ЧУДО ЗА ТРИ ДНИ"

Когато мощната кампанийност по даден проблем отшуми, след като е вилняла из публичното пространство седмица или две, никой вече не си спомня за... "русия ангел" например...

А що репортери се извървяха през калния двор на неграмотната "майка"...

Спира ли едно събитие да отеква в обществената ни съдба, когато телевизиите угасят камерите и се изнесат от "бойното поле" на поредната сензация? Не. Но защо големите медии спират да се интересуват от бито бебе, избягала родилка, блудствал учител? Вероятно защото са постигнали конкретната си цел. Каква е тя - не питайте, и бездруго няма кой да ви отговори.

Четвърти метод. "ТРИ В ЕДНО"

Че лошите работи се случват по три наведнъж, доказва ежедневно всяка местна тв емисия.

Направо е невъзможно автобус да пламне в Силистренско днес, а утре от него да не се "зарази" друг рейс, този път някъде в Пазарджишко. И даже няма нужда да гори, достатъчно е пътниците да усетят мирис на дим...

Мултиплицирането на лошите новини създава у зрителя впечатление, че нещастието му е неизбежно, че станалото някъде у нас или по света ще го застигне рано или късно. "Натрупването" на катастрофи, наводнения, атентати води до кротко отчаяние доверчивия консуматор на бг информационния поток. В който истински важното често се удавя.

Пети метод. БЪДЕЩИ НОВИНИ

Вестникарски заглавия и тв надписи от типа "В затвора за неплатени осигуровки" или "В болница само с пръстов отпечатък" изобщо не означават, че утре ще видите шефа си зад решетките или че няма да ви гипсират счупената ръка, ако не ви "разчетат" показалеца.

В повечето случаи става дума за предложения, обсъждани в парламентарна комисия или в Министерски съвет, и докато подобни идеи се превърнат в закони, минава доста време. Време, което обаче вие няма да използвате, за да промените нещо, което не ви харесва, понеже медийната машина изпреварващо ви е изправила пред свършен факт.

Така че гледането на новини с едно наум става все по-задължително. И - за жалост - все по-рядко срещано...
Категория: Новини
Прочетен: 7582 Коментари: 4 Гласове: 17
Последна промяна: 27.07.2016 08:44
13.06.2016 12:04 - Из-брах-ме го!
Из-брах-ме го!
Кого ли?
Ами поредния тв реалити герой на сезона - таланта, шефа, стажанта, представителя за Детската Евровизия и пр.

Като цяло "пролетният полусезон" в родните ефири се характеризира с небивала приповдигнатост, показен позитивизъм и чутовни постижения. Докато през есента, след лятното безвремие, ни захранват с така наречените "шоута на характерите" ("Биг брадър", "Сървайвър","Фермата"), от ранна пролет до началото на лятото по екраните шества идеята за неоткритата дарба, на която й трябва само едно предизвикателство, за да разцъфне.

И ето ви ги готвачите, по-известни като мастършефове (или мастър шефове), както и талантите, които пеят, танцуват, имитират и триумфират пред камерите... Блясък, слава, медийна въртележка... Победителите в поредната реалити-боза биват съобщавани патетично-кресливо, с драматични паузи, преди да прозвучи името им; биват обливани с шампанско и конфети, озвучавани от тържествено-гръмка финална музика и истерични писъци на фенове. Правят ги местни холивудски знаменитости, звезди от вселенско-балкански мащаб...

Телевизиите у нас отглеждат еднодневки. Похабяват таланти.

Възпитават си аудитория, опиянена от платени аплодисменти, заслепена от прожектори и заразена с мечтата за публичен успех. Не, не може просто да танцуваш, да тренираш художествена гимнастика, да пееш или да готвиш! Трябва да победиш всички останали, които практикуват същото, да ги сразиш в есемесната война, и то на живо в национален ефир!

Дългият процес на търсенето и постигането, на съмненията, грешките и израстването е удавен в 3-минутните коментари на журито, светкавичната популярност изтиква на заден план труда и усъвършенстването, които всеки талант изисква от притежателя си.

Зрителската аудитория бива облъчвана с внушението, че най-важното нещо на света е да се покажеш, да блеснеш, да завладееш youtube... Телевизията възпитава поколения, чийто най-съкровен копнеж е да стъпят на голямата сцена.

Но няма реалити, което да ни показва как се сгромолясват оттам...
Категория: Новини
Прочетен: 645 Коментари: 1 Гласове: 6
Последна промяна: 13.06.2016 12:29
Спокойно! Не са марсианци!
Наши са си, българи, най-най-обикновени, на два крака, с по две очи и уши.

Само че се държат като пришълци - владеят, разделяйки, разделят, ограбвайки, унищожават, приватизирайки.

Войната на световете български не е от вчера. Между Девети и Десети също имаше противопоставяне - не класово, класи при социализма официално нямаше, а кастово, понеже всички бяхме равни, но някои бяха по-равни (банани по магазините може и да липсваха, не липсваше обаче чувството за хумор).

През демокрацията банани бол, но пари за хляб няма, затова пък зрелища - колкото ви душа иска!

Няма тема, по която да не се подпали медийна препирня, занимаваща промитите мозъци български с дни - може ли Левски да псува от екрана, туристическото лого яйца на очи ли изобразява, що ще йогата в матурата по български език?

Няма проблем, по който българският народ да не се е разцепил надве - закон за езика, "Южен поток", ромска интеграция...

Българската война на световете е по схемата всеки срещу всеки. Боевете се водят в социални мрежи, пред камери и микрофони, на живо и в праймтайм.

Войната на световете по български пълни джобовете на едни и изпразва мозъците на други. Тя хвърля димна завеса над делата на първите, за да не ги виждат вторите.

А когато дойдат марсианците, българите няма да грабнат оръжие, а ще организират фейсбук-събитието "Аз съм против марсианските нашественици". В отговор ще се появи и светкавично ще набере популярност фейсбук-групата "Да помогнем на марсианските бежанци". Митингите на двете инициативи ще съберат по около 40 привърженици на площада пред руините на Президентството и ще се предават на живо с една камера по четирите еднакви ефирни телевизии.

А от очите на Самуил ще се ронят сълзи като едри звезди...

P.S. Поете на белоснежните детски души и на лепкавата градска кал, къде си да ни отговориш на въпроса - ако от двата свята единият е излишен, кой, КОЙ е излишният свят?
Категория: Новини
Прочетен: 1977 Коментари: 2 Гласове: 8
Търсене

За този блог
Автор: tvmreja
Категория: Новини
Прочетен: 662874
Постинги: 387
Коментари: 416
Гласове: 1226