Медийна среда ли бе - да я опишеш
Постинги в блога
03.05.2021 10:01 -
Революционната сюита "Шат на патката главата"
спешно се нуждае от рефреш (иначе казано - старата песен на нов глас), апелират млади следовници на старите кукувци.
В бурното време, в което живеем, малцината оцелели през новохъшовския период трябва да се съберат и да развеят отново епохалния хит от зората на демокрацията.
А ето и как ще звучи той:
Хор от поостарели куку-хъшове:
Живеем волни и свободни
сред Черепите мили, родни.
Пред нас са блесна-блесна-блеснали житата
и шат и шат на октопода пипалата. (повтаря се)
Ехо, ехо, ехо нашир и длъж!
Тук Камен Воденичаров извисява глас:
Евтини са ни земите
и изсечени - горите.
Питат ли ме де й зората -
шат на оня НОЩ главата. (повтаря се)
Речитативно: Едно напред, две назад, като Бойко Борисов.
Сега е ред на бившия "господар на ефира" Зуека:
Върви народът възроден,
от кво ли не унищожен.
Докле е мъничка змията -
и шат на ковида главата!
И пак Камен с патос:
Недей дочаква и среднощ -
върви ги арестувай с мощ.
Кат човешка длан земята -
шат протестър по главата. (повтаря се)
Г-н Станислав Трифонов:
Да работим - странна дума,
в парламента шумна глума.
Ний творци сме на благата -
и шат и шат и шат (много пъти)
на Марешки главата.
Има ли кандидати за партията на Стефан Рядков, които да изпълнят следното:
Вятър ечи, балкан стене,
он лайн до колене.
Де е, сестро, Караджата?
Шат на кризата главата.
И финален хор:
Аз съм българче, обичам
по паветата да тичам.
Горда Стара планината -
шат на избора главата...
И един по-стар вариант, от далечната 2010-а, също останал, клетият, неизпят:
Хор от поостарели куку-хъшове:
Живеем волни и свободни
сред Тракторите мили, родни.
Пред нас са блесна-блесна-блеснали житата
и шат и шат на Октопода пипалата. (повтаря се)
Ехо, ехо, ехо нашир и длъж!
Тук Камен Воденичаров надига глас:
Скъпички са ни земите,
евтини са ни горите.
Питат ли ме де й зората -
шат на Янето ръката. (повтаря се)
Речитативно: Едно напред, две назад, като Бойко Борисов.
Сега е ред на "господаря на ефира" Зуека:
Върви народът възроден,
от кво ли не унищожен.
Докле е мъничка змията -
и шат на ГМО главата!
И пак Камен с патос:
Недей дочаква и среднощ -
върви ги арестувай с мощ.
Кат човешка длан земята -
шат на Хамстера главата. (повтаря се)
И Дългия дочака своя час:
Да работим - странна дума,
в парламента шумна глума.
Ний творци сме на благата -
и шат и шат и шат (много пъти)
на Желева главата.
Сега да чуем и Стефан Рядков:
Вятър ечи, балкан стене,
он лайн до колене.
Де е, сестро, Караджата?
Шат на кризата главата.
И финален хор:
Аз съм българче, обичам
по паветата да тичам.
Горда Стара планината -
шат на Топлото главата...
17.04.2021 11:15 -
Търси ме, не ме търси, или За тънкостите на граматиката
На 6 февруари 2014-а във фейсбук, изглежда, цунамито на шеговито-осъдителните коментари „по картинка“ е стигнало и до моята стена. И ето какво съм ви разправяла тогава (с риск да се повторя – битката е срещу причините, а успехът й идва след анализ; не върши работа, ако периодично „избухваме“ в напоителни лингвистични майтапи):
Преди дни социалната мрежа обилно обговори злощастната обява „Търси ме сервитиорка“; и аз участвах.
В шеги и закачки обаче май пропуснахме да изясним, че за да се предотврати езикова грешка, трябва да се познава механизмът, който води до допускането й.
Точно три са те (механизмите, ако щете - причинителите) в цитираното меганеграмотно обявление.
Авторът на посланието „Търси ме сервитиорка“:
1. е позволил пръстите му, изтичали по клавиатурата, да последват родния му говор; а този негов роден говор иде от някое място на запад от условния разделител на българската територия, наречен ятова граница, най-вероятно от Врачанския, Видинския, Софийския край; затова, съобщавайки, че търсят жена да сервира, пишещият е спрегнал глагола с окончание -ме вместо приетото от книжовната норма -м за 2 л. мн. ч. при глаголите от първо и второ спрежение
2. е станал жертва на така наречената езикова свръхстарателност; мислейки, че ще сгреши, ако напише „търсиме“ – тъй, както си говори, авторът на спорното изречение е решил да придаде книжовност на изявата си, да я отдалечи от ежедневната си реч; сигурно е сметнал, че „търсиме“ ще да е нещо като „незнам“ – всички го пишат заедно, а то трябва да е отделно; разбира се, може просто да става дума за неволен удар по дългия клавиш, ала е твърде малко вероятно...
3. е смесил в гънките на сивото си вещество кирилицата и латиницата; естествено, ако в интензивните си лични контакти по скайп, чрез имейл или есемес ползвате латинските букви, имате голям шанс да се объркате и да напишете „сервитиорка“ така, както бихте написали servitiorka; примери - бол, само отворете сайт за обяви и ще видите как някой гордо съобщава: tarsia rabota kato shofior.
След всичките тия приказки обаче едно е безпощадно ясно – нещо страшно се е объркало с нашето четмо и писмо; четмото липсва напълно, писмото загива, притиснато между дигиталните предизвикателства и немощната образователна система.
Преди дни социалната мрежа обилно обговори злощастната обява „Търси ме сервитиорка“; и аз участвах.
В шеги и закачки обаче май пропуснахме да изясним, че за да се предотврати езикова грешка, трябва да се познава механизмът, който води до допускането й.
Точно три са те (механизмите, ако щете - причинителите) в цитираното меганеграмотно обявление.
Авторът на посланието „Търси ме сервитиорка“:
1. е позволил пръстите му, изтичали по клавиатурата, да последват родния му говор; а този негов роден говор иде от някое място на запад от условния разделител на българската територия, наречен ятова граница, най-вероятно от Врачанския, Видинския, Софийския край; затова, съобщавайки, че търсят жена да сервира, пишещият е спрегнал глагола с окончание -ме вместо приетото от книжовната норма -м за 2 л. мн. ч. при глаголите от първо и второ спрежение
2. е станал жертва на така наречената езикова свръхстарателност; мислейки, че ще сгреши, ако напише „търсиме“ – тъй, както си говори, авторът на спорното изречение е решил да придаде книжовност на изявата си, да я отдалечи от ежедневната си реч; сигурно е сметнал, че „търсиме“ ще да е нещо като „незнам“ – всички го пишат заедно, а то трябва да е отделно; разбира се, може просто да става дума за неволен удар по дългия клавиш, ала е твърде малко вероятно...
3. е смесил в гънките на сивото си вещество кирилицата и латиницата; естествено, ако в интензивните си лични контакти по скайп, чрез имейл или есемес ползвате латинските букви, имате голям шанс да се объркате и да напишете „сервитиорка“ така, както бихте написали servitiorka; примери - бол, само отворете сайт за обяви и ще видите как някой гордо съобщава: tarsia rabota kato shofior.
След всичките тия приказки обаче едно е безпощадно ясно – нещо страшно се е объркало с нашето четмо и писмо; четмото липсва напълно, писмото загива, притиснато между дигиталните предизвикателства и немощната образователна система.
11.03.2021 10:43 -
Една година КОВИД – една година тв непукизъм
13 март 2020-а. Локдаун.
Затворническият термин нахлу в обръгналите ни на чуждици уши и не спира да ехти из е-пространството до ден днешен.
Ежедневните брифинги на Щаба взеха да се радват на прословутото синхронно излъчване, практикувано от телевизиите, когато има кралска сватба, инаугурация или евентуално митинг с целувки на Орлов мост.
Извънредните среднощни щабни активности – също.
За жалост това бе единствената промяна в програмните схеми на „малките екрани“ (така викахме на телевизията, преди екраните наистина да станат малки, тъч- и смарт).
Непроменени, продължиха да ни облъчват:
- сутрешните блокове;
- коментарните и магазинните (делнични и съботно-неделни) предавания;
- реалититата.
Разбира се, ще ми отговорите – ама как, те не канеха гости, канеха само по един или пък ги включваха по скайп, което е съвсем безопасно! И даже, като даде Гала положителен тест, цялото й предаване беше онлайн, а не в студио!
Скъпи уважаеми (това обръщение скоро ще се превърне в норма в речта ни, както „според зависи“ от лингвистична шега стана общоупотребима фраза), та, скъпи уважаеми, за да излезе в ефир дадено предаване – дори да е с един водещ и събеседник по скайп, – са необходими усилията на армия техничари, които прекарват часове в помещения без прозорци, за да имате звук, картина и надписи върху нея.
Но стига за това. То и в „Била“ нито една касиерка не се разболя...
Реалититата пък – разни ферми за телевизионни животни, надпявания и нелепи имитации, явно са толкова важни (или парите около тях), че никаква криза не може да ги уплаши. Сигурно и бомби да падат, някой „маскиран певец“ ще се вихри пред очите на клетия „панел“ и на още по-клетия зрител...
Освен че не благоволиха да спрат, да съкратят или да разредят част от никому ненужните си бърборилни, големите телевизии с нищо не показаха, че са съпричастни към съдържанието на въпросната затворническа чуждица. Месеци наред ни проглушаваха ушите как всички (трябва да) си стоим у дома, но въпреки това прожектират филми само в събота и неделя! (Да повторя и да потретя за критикарите – става дума за ефирните телевизии, които влизат безплатно в домовете ви, не за диемите, нито за HBO! А защо става дума само за тях – ами защото само те се пъчат с рейтинг! Само те си го мерят, да прощавате...)
Едната новопродадена не си наруши „свещената“ традиция да върти турски сериали в праймтайм (както и по цял следобед). Другата – още по-новопродадена – заложи на стари кримки за „пълнеж“, новите си ги пази за около полунощ.
Нито една ефирна тв не предложи на аудиторията си повече музика, разговори за изкуство, архивни програми (единствена БНТ от архива си три-четири предавания прави).
Нито една голяма телевизия не включи в програмата си повече научнопопулярни предавания и документалистика.
Нито една не помогна на българското училище в тази нова и необичайна ситуация (само Бг он еър за кратко, докато не бяха на ефир, също и БНТ 2, но тия, вторите, са държавна медия).
Никой не помисли за децата, по-малки и по-големи – какво да правят след е-часовете, като не бива да излизат, като няма кина, сладкарници и молове, в които последните се помещават. Какво да гледат? Поредици за пътувания? За животните? За космоса? Чужди игрални и серийни филми за юноши, при това със субтитри (за да слушат и да четат едновременно)? А, що – те тия работи си ги имат на телефоните. После говорете за рейтинги и пазарни дялове, като прекрасно знаете, че никой под 40 не се интересува от вас, драги ми тв-та...
Пандемията промени всичко. Как работим, как пътуваме (и пътуваме ли), как почиваме, как пазаруваме. Не промени само програмните схеми на ефирните мастодонти. Сутрешна говорилня, предобедна говорилня, новини, сапунки, новини, вечерна говорилня, новини, сапунки, кримки.
Пускайте телевизора, че почват предизборните дебати!
Затворническият термин нахлу в обръгналите ни на чуждици уши и не спира да ехти из е-пространството до ден днешен.
Ежедневните брифинги на Щаба взеха да се радват на прословутото синхронно излъчване, практикувано от телевизиите, когато има кралска сватба, инаугурация или евентуално митинг с целувки на Орлов мост.
Извънредните среднощни щабни активности – също.
За жалост това бе единствената промяна в програмните схеми на „малките екрани“ (така викахме на телевизията, преди екраните наистина да станат малки, тъч- и смарт).
Непроменени, продължиха да ни облъчват:
- сутрешните блокове;
- коментарните и магазинните (делнични и съботно-неделни) предавания;
- реалититата.
Разбира се, ще ми отговорите – ама как, те не канеха гости, канеха само по един или пък ги включваха по скайп, което е съвсем безопасно! И даже, като даде Гала положителен тест, цялото й предаване беше онлайн, а не в студио!
Скъпи уважаеми (това обръщение скоро ще се превърне в норма в речта ни, както „според зависи“ от лингвистична шега стана общоупотребима фраза), та, скъпи уважаеми, за да излезе в ефир дадено предаване – дори да е с един водещ и събеседник по скайп, – са необходими усилията на армия техничари, които прекарват часове в помещения без прозорци, за да имате звук, картина и надписи върху нея.
Но стига за това. То и в „Била“ нито една касиерка не се разболя...
Реалититата пък – разни ферми за телевизионни животни, надпявания и нелепи имитации, явно са толкова важни (или парите около тях), че никаква криза не може да ги уплаши. Сигурно и бомби да падат, някой „маскиран певец“ ще се вихри пред очите на клетия „панел“ и на още по-клетия зрител...
Освен че не благоволиха да спрат, да съкратят или да разредят част от никому ненужните си бърборилни, големите телевизии с нищо не показаха, че са съпричастни към съдържанието на въпросната затворническа чуждица. Месеци наред ни проглушаваха ушите как всички (трябва да) си стоим у дома, но въпреки това прожектират филми само в събота и неделя! (Да повторя и да потретя за критикарите – става дума за ефирните телевизии, които влизат безплатно в домовете ви, не за диемите, нито за HBO! А защо става дума само за тях – ами защото само те се пъчат с рейтинг! Само те си го мерят, да прощавате...)
Едната новопродадена не си наруши „свещената“ традиция да върти турски сериали в праймтайм (както и по цял следобед). Другата – още по-новопродадена – заложи на стари кримки за „пълнеж“, новите си ги пази за около полунощ.
Нито една ефирна тв не предложи на аудиторията си повече музика, разговори за изкуство, архивни програми (единствена БНТ от архива си три-четири предавания прави).
Нито една голяма телевизия не включи в програмата си повече научнопопулярни предавания и документалистика.
Нито една не помогна на българското училище в тази нова и необичайна ситуация (само Бг он еър за кратко, докато не бяха на ефир, също и БНТ 2, но тия, вторите, са държавна медия).
Никой не помисли за децата, по-малки и по-големи – какво да правят след е-часовете, като не бива да излизат, като няма кина, сладкарници и молове, в които последните се помещават. Какво да гледат? Поредици за пътувания? За животните? За космоса? Чужди игрални и серийни филми за юноши, при това със субтитри (за да слушат и да четат едновременно)? А, що – те тия работи си ги имат на телефоните. После говорете за рейтинги и пазарни дялове, като прекрасно знаете, че никой под 40 не се интересува от вас, драги ми тв-та...
Пандемията промени всичко. Как работим, как пътуваме (и пътуваме ли), как почиваме, как пазаруваме. Не промени само програмните схеми на ефирните мастодонти. Сутрешна говорилня, предобедна говорилня, новини, сапунки, новини, вечерна говорилня, новини, сапунки, кримки.
Пускайте телевизора, че почват предизборните дебати!
01.02.2021 19:58 -
Старите преводи – какво да „оправяме“ и
какво не.
Да, езикът се развива – думи отмират, думи навлизат... Един напомпан с неизвестно отде взето самочувствие „нов превод“ разпали дискусии в медийното пространство – може ли Големия брат да стане Батко (а защо не Баце бе, драги)?
Е, не може.
И не защото белетристични творби, преведени преди 50, 40, 30 години, нямат нужда от „доошлайфане“, а защото понятия, станали част от езиковата ни среда, от езиковата ни „тъкан“, не бива с лека ръка да се подменят. Едно – понеже трудно ще си пробият път до езиковото съзнание на възприемателя, второ – понеже разколебават, разрушават утвърден „модел“. (Колко тясна е връзката език – мисловен процес, не е обект на този текст.) Все едно изведнъж да решите (не ща да знам по каква причина) да наричате Германия Дойчланд.
И тъй – какво да „фризираме“ в старите книги (разправя ви го човек, който често прави точно това):
1. Безмилостно се отървете от бележки под линия, които напоително обясняват какво е Хелоуин, как се играе бейзбол или кой е Ейбрахам Линкълн. Повярвайте ми – няма четящ човек, на когото тия неща да не са му известни.
2. Още по-безмилостно заменете всяко „мисис“ и „мистър“ с „госпожа/госпожо“ и „господин/господине“; все пак минаха 30 години, откак „другарю“ и „другарко“ (да не говорим за „другарке“) отстъпиха на „класическите“ уважителни форми! Същото се отнася и до „мис“, освен ако не е Мис Кентъки 1979 например!
3. Приведете в съответствие със сегашните изисквания правописни „опущения“ като пълен-непълен член, пунктуация, главни букви, съгласуване, транслитерация. Има книги, в които тенденциозно са пренебрегнати някои норми, има и книги, в които просто са допуснати грешки, което е неизбежно.
4. Ако преди 50 години не сме знаели какво е бейгъл или донът, то сега въпросните лакомства всеки може да си ги купи. Та нека не са „геврек“ или „сладкиш“... От такова „замърсяване“ езикът не страда.
5. Сравнявайте с авторовия оригинал, за да видите дали пък на места преводът не е неточен, дали няма пропуснати пасажи, важни за повествованието, дали някоя игра на думи не би могла да се направи и по-добре. Подобна „операция“ трябва да се провежда изключително внимателно, за да не станат работите по-трагични, отколкото са били.
Какво обаче в никакъв случай не бива да пипаме:
1. Ако на някого не му харесва понятието „бъгери“ и реши да го промени на „буболечки“, да речем, най-вероятно ще погази авторски права – на Виолета Чушкова, преводач, и на Орсън Скот Кард, автор („Играта на Ендър“).
2. Горното се отнася и до ансибъла, совалката, пекениносите (прасенцата), свободните... Писателите фантасти създават светове, в тези светове битуват обществени отношения, езици, термини. Преводачът е станал съавтор на писателя в това светотворене, кой, за Бога, си мисли, че е по-голям от големите...
3. „Повелителят на мухите“ си е повелител, нищо че lord означава и други работи. Устойчиви езикови модели, формули, като „За мишките и хората“ например, е добре да си останат каквито са си. Това, че езикът ги е „приел“, личи от начина, по който биват интерпретирани, пресъздавани в други езикови ситуации (например можете да озаглавите статия в блога си „За котките и хората“).
4. За чужди реалии, които не съществуват в нашата действителност, е добре да се придържаме към най-близкото понятие, без да изпадаме в крайности и да наричаме Пътната полиция на Щатите КАТ, нито пък съдебния лекар – коронер.
5. Не бива да ни плашат „френските прозорци“, „вановете“, „милитъри-десенът“, „аутокюто“ – тези неща българският читател вече ги е виждал, няма защо да му ги „превеждаме“ или „обясняваме“.
Преди да се впуснем обаче да „поправяме“, дайте да се разберем по следните точки:
1. „Всичко, което тя искаше, беше...“ е „Единственото, което тя искаше...“
2. „Баща ми и аз не се разбирахме“ е „Двамата с баща ми...“
3. „Исках да отида, но не го направих“ е „Исках, но не отидох“
4. „Той излизаше с нея“ е „Той ходеше (се срещаше) с нея“
5. „Преди да успея да отворя уста да кажа нещо...“ е „Преди да кажа каквото и да било...“
И така нататък...
Понеже първо е родният език, после – чуждият, и във вашия превод трябва да „диша“ българският, „отразил“ като огледало мисълта и духа на оригиналния текст.
Край.
Да, езикът се развива – думи отмират, думи навлизат... Един напомпан с неизвестно отде взето самочувствие „нов превод“ разпали дискусии в медийното пространство – може ли Големия брат да стане Батко (а защо не Баце бе, драги)?
Е, не може.
И не защото белетристични творби, преведени преди 50, 40, 30 години, нямат нужда от „доошлайфане“, а защото понятия, станали част от езиковата ни среда, от езиковата ни „тъкан“, не бива с лека ръка да се подменят. Едно – понеже трудно ще си пробият път до езиковото съзнание на възприемателя, второ – понеже разколебават, разрушават утвърден „модел“. (Колко тясна е връзката език – мисловен процес, не е обект на този текст.) Все едно изведнъж да решите (не ща да знам по каква причина) да наричате Германия Дойчланд.
И тъй – какво да „фризираме“ в старите книги (разправя ви го човек, който често прави точно това):
1. Безмилостно се отървете от бележки под линия, които напоително обясняват какво е Хелоуин, как се играе бейзбол или кой е Ейбрахам Линкълн. Повярвайте ми – няма четящ човек, на когото тия неща да не са му известни.
2. Още по-безмилостно заменете всяко „мисис“ и „мистър“ с „госпожа/госпожо“ и „господин/господине“; все пак минаха 30 години, откак „другарю“ и „другарко“ (да не говорим за „другарке“) отстъпиха на „класическите“ уважителни форми! Същото се отнася и до „мис“, освен ако не е Мис Кентъки 1979 например!
3. Приведете в съответствие със сегашните изисквания правописни „опущения“ като пълен-непълен член, пунктуация, главни букви, съгласуване, транслитерация. Има книги, в които тенденциозно са пренебрегнати някои норми, има и книги, в които просто са допуснати грешки, което е неизбежно.
4. Ако преди 50 години не сме знаели какво е бейгъл или донът, то сега въпросните лакомства всеки може да си ги купи. Та нека не са „геврек“ или „сладкиш“... От такова „замърсяване“ езикът не страда.
5. Сравнявайте с авторовия оригинал, за да видите дали пък на места преводът не е неточен, дали няма пропуснати пасажи, важни за повествованието, дали някоя игра на думи не би могла да се направи и по-добре. Подобна „операция“ трябва да се провежда изключително внимателно, за да не станат работите по-трагични, отколкото са били.
Какво обаче в никакъв случай не бива да пипаме:
1. Ако на някого не му харесва понятието „бъгери“ и реши да го промени на „буболечки“, да речем, най-вероятно ще погази авторски права – на Виолета Чушкова, преводач, и на Орсън Скот Кард, автор („Играта на Ендър“).
2. Горното се отнася и до ансибъла, совалката, пекениносите (прасенцата), свободните... Писателите фантасти създават светове, в тези светове битуват обществени отношения, езици, термини. Преводачът е станал съавтор на писателя в това светотворене, кой, за Бога, си мисли, че е по-голям от големите...
3. „Повелителят на мухите“ си е повелител, нищо че lord означава и други работи. Устойчиви езикови модели, формули, като „За мишките и хората“ например, е добре да си останат каквито са си. Това, че езикът ги е „приел“, личи от начина, по който биват интерпретирани, пресъздавани в други езикови ситуации (например можете да озаглавите статия в блога си „За котките и хората“).
4. За чужди реалии, които не съществуват в нашата действителност, е добре да се придържаме към най-близкото понятие, без да изпадаме в крайности и да наричаме Пътната полиция на Щатите КАТ, нито пък съдебния лекар – коронер.
5. Не бива да ни плашат „френските прозорци“, „вановете“, „милитъри-десенът“, „аутокюто“ – тези неща българският читател вече ги е виждал, няма защо да му ги „превеждаме“ или „обясняваме“.
Преди да се впуснем обаче да „поправяме“, дайте да се разберем по следните точки:
1. „Всичко, което тя искаше, беше...“ е „Единственото, което тя искаше...“
2. „Баща ми и аз не се разбирахме“ е „Двамата с баща ми...“
3. „Исках да отида, но не го направих“ е „Исках, но не отидох“
4. „Той излизаше с нея“ е „Той ходеше (се срещаше) с нея“
5. „Преди да успея да отворя уста да кажа нещо...“ е „Преди да кажа каквото и да било...“
И така нататък...
Понеже първо е родният език, после – чуждият, и във вашия превод трябва да „диша“ българският, „отразил“ като огледало мисълта и духа на оригиналния текст.
Край.
04.01.2021 13:07 -
Залезът на обществата
Не, няма да ви разправям за "Сблъсък" – гледайте го, четете го, не ща да ви развалям удоволствието.
Ще ви кажа какво мисля за сблъсъка с онова невидимото, дето се убива със сапун (цитирам Любен Дилов), пък преобърна живота ни.
Мисля, че:
1. Покрай "невидимото" болезнено видими станаха магарешкият инат на българина и недоверието, с което се отнася към всички – с изключение на лелката на пазара.
Да накараш нашия човек да носи маска и да си мие и дезинфекцира ръцете, се оказа също толкова трудно – и смъртоносно!, – както да му внушиш, че се пресича само на зелено и че "80" в червено кръгче не означава "120". За жалост старата поговорка, че покрай сухото гори и суровото, била вярна – мнозина се разболяха заради нехайството на заобикалящите ги. Заради ината им и криворазбраното им бунтарство (да се бяхте бунтували срещу мръсотията под блока, а?). На безбройните Тома Неверни ще напомня, че лекарите носят маски винаги, не само по време на епидемия или пандемия, и си мият ръцете така, както не можете да си представите!
Доверието в авторитети, системно ерозирано от блог-експерти и форум-професори, също се превърна в дефицитна "стока". Десетки теории на конспирацията, с които не ми се занимава просто, се врязаха в мозъка на народонаселението като нож в масло. Причината – липсата на познания. На елементарни познания що е това вирус, каквато информация най-вероятно средното образование е пропуснало да доведе до съзнанието на подрастващите. И тук, както и в случая с пълния член (нещо, което също не можеш да обясниш на всезнаещата свободолюбива аудитория), ти му казваш – вирус е, променя се, влиза в теб да се размножи и така нанася поражения върху организма ти, нов е, непознат, опасен, то ти отговаря – абе ти ли ше ми каеш на мен, те китайците (руснаците, американците, фармацевтичните фирми) го направиха, за да ни чипират, за да ни отнемат правата, за да ни намалят наполовина! Виж какво, драги, даже и самият Бил Гейтс у тях в кухнята да го е забъркал, точно ти няма как да го знаеш, нали? Нито комшийката ти, дето основният й довод е "Те казаха" или пък "Ама то пишело, че..."
2. Невидимото, което се убива със сапун, изправи политиците пред стената за разстрел. Някой паднаха покосени, макар още да не са го разбрали. Например тия, дето просто не спряха да опълчват срещу себе си народите си – и не само в тоя край на света, ами от Украйна през Полша и Франция, та и отвъд океана. Уважаеми политмъже и жени, говоренето, разбира се, е важно, тонът дори е важен. Но по-важно е да взимате ясни и смели решения, които не си противоречат едно на друго. Да ги взимате навреме. И да ги изпълнявате. Можете ли?
3. Коронавирусът категорично увенча краха на обществата във вида, в който ги познаваме – егоистични тълпи от опиянени от желанието си да притежават, да привличат вниманието, да властват по един или друг начин човешки същества. Отказът да се съобразиш с правата на другия – с правата му на живот и работа, е отказ от съществуването на общество. Нежеланието да защитиш себе си, за да защитиш онзи срещу теб, означава само едно – не е това моделът. Моделът е друг. Какъв – не знам.
Знам само, че ако беше война, щяхме да сме я загубили. Всички.
Ще ви кажа какво мисля за сблъсъка с онова невидимото, дето се убива със сапун (цитирам Любен Дилов), пък преобърна живота ни.
Мисля, че:
1. Покрай "невидимото" болезнено видими станаха магарешкият инат на българина и недоверието, с което се отнася към всички – с изключение на лелката на пазара.
Да накараш нашия човек да носи маска и да си мие и дезинфекцира ръцете, се оказа също толкова трудно – и смъртоносно!, – както да му внушиш, че се пресича само на зелено и че "80" в червено кръгче не означава "120". За жалост старата поговорка, че покрай сухото гори и суровото, била вярна – мнозина се разболяха заради нехайството на заобикалящите ги. Заради ината им и криворазбраното им бунтарство (да се бяхте бунтували срещу мръсотията под блока, а?). На безбройните Тома Неверни ще напомня, че лекарите носят маски винаги, не само по време на епидемия или пандемия, и си мият ръцете така, както не можете да си представите!
Доверието в авторитети, системно ерозирано от блог-експерти и форум-професори, също се превърна в дефицитна "стока". Десетки теории на конспирацията, с които не ми се занимава просто, се врязаха в мозъка на народонаселението като нож в масло. Причината – липсата на познания. На елементарни познания що е това вирус, каквато информация най-вероятно средното образование е пропуснало да доведе до съзнанието на подрастващите. И тук, както и в случая с пълния член (нещо, което също не можеш да обясниш на всезнаещата свободолюбива аудитория), ти му казваш – вирус е, променя се, влиза в теб да се размножи и така нанася поражения върху организма ти, нов е, непознат, опасен, то ти отговаря – абе ти ли ше ми каеш на мен, те китайците (руснаците, американците, фармацевтичните фирми) го направиха, за да ни чипират, за да ни отнемат правата, за да ни намалят наполовина! Виж какво, драги, даже и самият Бил Гейтс у тях в кухнята да го е забъркал, точно ти няма как да го знаеш, нали? Нито комшийката ти, дето основният й довод е "Те казаха" или пък "Ама то пишело, че..."
2. Невидимото, което се убива със сапун, изправи политиците пред стената за разстрел. Някой паднаха покосени, макар още да не са го разбрали. Например тия, дето просто не спряха да опълчват срещу себе си народите си – и не само в тоя край на света, ами от Украйна през Полша и Франция, та и отвъд океана. Уважаеми политмъже и жени, говоренето, разбира се, е важно, тонът дори е важен. Но по-важно е да взимате ясни и смели решения, които не си противоречат едно на друго. Да ги взимате навреме. И да ги изпълнявате. Можете ли?
3. Коронавирусът категорично увенча краха на обществата във вида, в който ги познаваме – егоистични тълпи от опиянени от желанието си да притежават, да привличат вниманието, да властват по един или друг начин човешки същества. Отказът да се съобразиш с правата на другия – с правата му на живот и работа, е отказ от съществуването на общество. Нежеланието да защитиш себе си, за да защитиш онзи срещу теб, означава само едно – не е това моделът. Моделът е друг. Какъв – не знам.
Знам само, че ако беше война, щяхме да сме я загубили. Всички.
