Излишно разтегнат финал увенча 10-седмичния "експеримент" на Халваджияновата продуцентска къща.
Врачки и вампири шестваха из ефира всеки вторник от 20.30 часа, за да проверят свръхестествените си способности.
Претендентите за титлата "Ясновидец номер 1 в България" бяха оценявани от жури в състав: психоложка, илюзионист, следовател.
Някои от кандидатите за екстрасенска слава бяха по циркаджии и от предпоследния. Друг път зрителят пък не можеше да избяга от усещането, че на определени хора им се подава предварителна информация или пък те разполагат с такава. Виктория например прекрасно познаваше дома на Яворов...
Част от ясновидците налучкваха, други подпитваха - както са свикнали в практиката си.
Някои от изпитанията бяха добре измислени - например да свържеш децата с майките им. Други бяха направо тъпи - да се разбере коя кола е ударила човек например. Може би колата има емоционална или енергийна "памет" и ясновидец може да "разкодира" какво тази кола "крие"?!
Да откриваш хора пък, бе задача, с която кандидатите трябваше да се справят неведнъж, сякаш въображението на сценаристите от време на време си взимаше отпуск.
Не липсваха и лични конфликти - нормално за всяко начинание, в което са замесени повече от двама българи.
Вярно, героите на сериала говореха на родните си диалекти, но иначе какво да кажа - интересен филм беше. Качествени кадри, динамичен монтаж, забележителна графика, суперпрофесионална музика.
Само моля да не наричат една телевизионно манипулирана филмова поредица "реалити".

извадки отчитат колко пъти прещракваме с дистанционното от едното музикално реалити на другото по време на понеделнишките лайфове.
Би било интересно да се знае в кой момент се изчерпва търпението на уууважаемия зрител и той "отива" при конкуренцията.
Снощи поне 15 пъти извърших този "преход" - предимно когато изпълненията на айдълите свършваха и почваше "говорилнята". Общо взето, щом се появяха Иван и Андрей да остроумничат след края на аплодисментите - натисках копчето, за да видя колко са жалки напъните на дванайсетте дуета.
И мисля, че нищо не съм изгубила.

да раздухва конфликт по показателя "София - провинция".
Едно е да даваш трибуна на зрителя - да изкаже в жив ефир мнението си по даден проблем, друго е да насъскваш хората един срещу друг с реплики като: "Що не си живееш в Свищов?".
Няма да съдя тук кой крив, кой прав. 
Ще изтъкна само два факта.
Факт № 1: Освобождението на България "заварва" София като трийсетхилядно градче. Десетилетия по-късно дори тоталитарният режим не е в състояние да спре нормалния процес на разширяване на този административен, културен и индустриален център на България.
Факт № 2: Докато София има нужда от строители - да вдигат луксозните ви кооперации, от продавачки - да ви обслужват в лъскавите молове, наникнали като гъби след дъжд, от таксиметрови шофьори, да ви разкарват по домовете сутрин, като излизате от клубовете - тя ще продължава да расте.
А ще стареят само... бездомните песове и казаните за смет!
В заключение бих искала да попитам господин Цветков - радетеля за "чистия софиянец", не го ли дразни йекането и мекането на брадъри, изкусители и псевдоясновидци, задръстило ефира през последните няколко тв сезона...

да й угоди я с клип, я с песен!?
В петъчното утро БНТ "попресолиха манджата" с коментарите на Кулезич за видеоклиповете на страните - участнички в тазгодишната "Евровизия".
Смаяната водеща от сутрешния блок се чудеше какво да каже, за да позамаже негативизма на критичката.
Тоя клип на Малта бил прекалено филмов, латвийците звучали като на Октоберфест, ония македонци пък пеели на техния си език... Ей такива критикарщини се изприказваха в сутрешното студио, за да се стигне дотам - Кулезич да твърди, че гледаме кои са по-слаби от нас, та да блеснем на техен фон.
Ей това му е проблемът на тоя народ, ако питате мен - ниска му е летвата, съизмерва се с по-лошото, по-незначителното, не с по-доброто.
Но ако оплюваме това, което другите са направили, не си помагаме, ей Богу!

беше наистина най-подходящото детско филмче за великденското утро!
Според Би Ти Ви.
Не и според мен. Понеже според мен има нещо, наречено "уважение". И всяка медия го дължи на своите "потребители". Уважение към техните разбирания, вярвания, вълнения.
Горното не важи за жълтата преса.
Но пък телевизионният таблоид "Горещо" в ефира на Нова отново показа, че може да откликва на потребностите не само на мутренско-певаческия си таргет.
За "американската" телевизия обаче американските филми са по-рейтингови от православната тематика. Защо ли това не дразни никого?