Ние, редакторите и коректорите, нямаме профсъюз, не сме гилдия, не членуваме в мощно сдружение.

Нямаме законодателна инициатива, нямаме лоби във властта.

Ние не можем да се опълчим с легални средства срещу изкуствения интелект и естествената тъпотия.

Ние можем единствено самотно и безгласно да воюваме с някой, който продава мостове, с котки кралици или с глухарчета, които образуват просторни килими; с нечия разгневена кожа; с рязкото тресене на вагоните, блъскащи снадките си една в друга; с някой, който не правел разлика между Дебюси, Ей Си/Ди Си и „Ръш Лимбо“.

Ние можем само да гадаем кое дигитално чудо е създало даден текст, от какъв и на какъв език е било настроено да превежда то и кой (и дали) след това е надникнал в полученото творение.

И да се опитваме да го преразкажем на български.

Иначе децата ви ще говорят бг пиджин, ъндерстендватели ми мисалта?!

КРАЙ

* Нескрити, понеже са във фейсбук.