Много ме е срам, че имам досег с онова нещо, наречено журналистика! С това нещо, дето е забравило какво е основното му предназначение - да задава въпросите, които зрителите/читателите/слушателите искат да зададат.

Например: Какво става с тоя Изборен кодекс, дето уж се обсъждаше?
Или: Защо са ни 240 "парламентаристи", като с гласовете на 65-67души се приема каквато поправка се сетите?
А също и: Цветлин Йовчев уволни ли от ДАНС 600 арабисти и ако да - той ли подписа негласното споразумение за "вноса" на бежанци?

Вместо да питат, медиите ни отразяват.
Най-често във вида "копи-пейст" от пресцентровете на съответните министерства.
По-рядко - на живо от площадите.

Като например днес.

Чудеса от технологична храброст показаха Нова и Би Ти Ви, доказвайки за пореден път,  че от едно място им диктуват не само новините, но и програмните схеми.

Вместо да дръпнат шалтера на самозабравилите се политици и поне в съботния следобед да забавляват хората, двете големи телевизии (които, кой знае защо, още си мислят, че са сами в ефира) спретнаха синхронно предаване на митинги.

Разцепили екрана надве, мощните електронни медии отведоха зрителите си едновременно в Пловдив и София, където управляващи и опозиция си мериха... народната подкрепа с масови мероприятия.

Ловка режисура редуваше близки и общи планове в квадратчетата, надписани съответно с имената на двата града - по Нова Пловдив беше вдясно, София - вляво, по Би Ти Ви - обратното. Така, докато гледаш множеството под тепетата на единия екран, виждаш образите на Станишев и Местан на другия; докато наблюдаваш мъжествения Бойков лик, в съседното квадратче ти се разкрива пълният с народ Орлов мост...

А като заговориха лидерите - ах, мале, майко юнашка, щеше да възкликне поетът...
Борисов дудне - показват Сергей, Станишев ораторства, ето ти го Бойко на огромна видеостена...

Такава "художествена разработка" и Скорсезе не би могъл да измисли!

Но да обърнем внимание и на посланията.

спират им фондовете; гласа на народа; строихме магистрали; 200-300 души на жълтите павета; кръв по асфалта; езика на омразата; "подкрепа! подкрепа!", "бойко! бойко!"...

А в същото време по ТВ7 жените си говорят ли, говорят...

Сега чакам хаджи Тошко Йорданов, който много обича да коментира колко струва един парламентарен ден, да попита колко струва "синхронното излъчване".

Понеже явно не само за БДЖ 16 ноември е бил "ден година храни"...

"Всяко чудо - за три дни", е казал народът ни векове преди да бъде измислена медийната  кампанийност при трактовката на общественозначимите проблеми.

Така и с "Мария" - русото момиченце, отглеждано от ромско семейство в Гърция. Шумът позаглъхна, останаха въпросите.
Незададените. Които само потвърждават папагалската същност на българската журналистика.

Хайде сега, ако обичате, да ми обясните защо така безкритично и копипейстърско бе повтаряно до безкрай, че Сашка видяла детето по телевизията, познала си го и се обляла в сълзи.
Ще прощавате, ама ако тая женица гледаше новините на Би Ти Ви (Нова тв, БНТ, ТВ7 и т. н.), едва ли щеше да говори за себе си в мъжки род и да има проблем със спрежението на глаголите в минало време!

След това бъдете така добри да ме светнете наистина ли ДНК пробите стават за по-малко от денонощие. Понеже излиза, че и художествената измислица в "От местопрестъплението" бледнее пред родната ни МВР действителност...

После - защо "майката", дето "ни сам продадал" детето в Гърция, протяжно вие в студиото на Карбовски: "Искам Марията!", независимо че рожденото име на детето било... Станка!

Имам и още въпроси:

Някой търси ли жената, която уж била казала на Сашка: "Аз нямам дите. Дай ми да го гледам като тебе"?

Неграмотното многодетно семейство с русите циганчета се издържало от социалните помощи, които държавата ни дава за отглеждане на дете. Как попълниха документите тия хора, как ги подписаха, подадоха, какъв адрес и номер на лична карта посочиха - че и не веднъж, а десет пъти?

Също и - само Сашка ли си остави бебето в Гърция, че всичите есенджита се изсипаха в нейния "двор"?

И не на последно място - какво от това? От всичко това?!
Ще спре ли търговията със съдби? Ще спрат ли ромите да се плодят в името на социалните помощи? Ще започнат ли журналистите да задават правилните въпроси?

Не.