сметките с Васа Ганчева, разбра драгият зрител от сагата "Пари срещу похвала", макар от предаването да отричат.
Предистория. Във вечерното си шоу в четвъртък опосумите излъчиха видео, заснето със скрита камера, където се видя как маститата тв критичка се пазари за хилядарка, за да хвали рубриката "Съдебен спор" - част от продуцираното от тяхната компания мегапредаване "Станция Нова". Васа списва във вестник "Уикенд" страница, на чиито колони громи екранния кич и гали с перце големите телевизионни постижения в бг ефира.
Отбор медийни юнаци бяха събрани в неделното издание днес, за да разнищят казуса. Петьо Блъсков говори за "хигиенизирането на българската журналистика", Иван Бакалов припомни случая с партийната книжа на Софиянски, а Маргарита Михнева защити Ганчева, като каза, че "Васа не е най-голямата корупционна схема в България". Летяха и други словесни абсурди, като въпроса, защо в предаването работи уличената в търговия с медийно влияние Валерия Велева. Даже модната корифейка Мариана Аршева се изказа!
Разбира се, според съдия Онцова, корупция в случая няма, понеже Васа не била длъжностно лице.
Че журналистиката ни е продажна, обаче няма съмнение за никого. Обикновено нещата не са толкова прозрачни, колкото една скрита камера показва, ала умеещите да "четат между редовете" не можеш ги излъга. Когато един фолкпевец тръгне на "турне" из студиата на "конкурентни" телевизии, едва ли и петгодишните вярват, че това става, защото водещите го канят, та да представят пред аудиторията си епохалния му принос.
Истината за корупцията в българската журналистика е някъде там, между глада и алчността, драги колеги.
Дали ще пиша каквото поръчва главният редактор, за да не остана на улицата, или ще взема "под масата" някоя стотачка - разликата не е голяма.   
Дали ще публикувам един свой текст на 2-3 места и ще прибера хонорари от всичките, е не по-малко срамно от това, да си поискам финансова "награда", задето съм гледала телевизия.
Дали в писането и говоренето си ще се съобразявам с "тънката партийна линия", или с пълната липса на вкус у публиката си, е морална корумпираност, граничеща със страх, некадърност и безотговорност. И още:
Укорима ли е всеядността, която кара водещи в един брой на предаването си да говорят за личности - духовни икони на страната ни, а в следващия да разпитват фолкпевици за сексуалния им живот?
Подсъдна ли е липсата на нравствени устои, "благодарение" на която жълти издания тиражират пълни измислици?
Докога ще се води "журналистика" копипействането на текстове от един сайт в друг, без дори да се оправят граматичните грешки? 
И кой е виновен, че у нас не можеш да станеш известен с нещо добро, което си направил на своето поприще, а с това, че практикуваш професия Златка или професия Патрашка?
Не ме разбирайте погрешно - не оправдавам Васа Ганчева. Но човек с нейната биография би трябвало да разполага с други механизми да печели от труда си. На нейно място просто бих поискала по-висок хонорар от работодателя си.
Което ме навежда на мисълта, че в "Уикенд" има вакантно място за медиа-критик, вие ще кандидатствате ли? 

на Би Ти Ви лъсна в празничната вечер. Телевизията на Гергов омърси 24 май с тъп и блюдолизнически репортаж за новата "ниша в езикознанието" - крилатите фрази на властта.
Материалът на младия колега услужливо се плъзна по повърхността на проблема за публичните словесни изяви на нашите политически мъже. На министри и премиер бе приписано авторство на поговорки, като "малка постна пица" ("модерният" синоним на "Сиромах човек - жив дявол"), "Волът колкото рие, му пада на гърба" (която, за сведение на репортера, нее измислена от Мирослав Найденов!), цитирани бяха "снежинките" и "картофите" на Бойко Борисов.
Последния езиковеди определяли - видите ли! - като "наследник на Йовков и Елин Пелин". Какво ли им е наследил на тия двамина чутовни разказвачи Бате Бойко, питат се зевзеци, вероятно това, че и той се изразява на български...
Политиците ни с такова темпо създавали крилати фрази, та нямало да е чудно, ако догодина зрелостниците се трудят върху някоя от тях, вместо върху стих на Далчев, заключи невръстният репортер.
Аз, колеги, знам и няколко от съвременните политпоговорки, които направо трябва да влязат в учебниците, по които учат редактори и сценаристи, работещи в телевизии и телевизийки.
Например Станишевото: "Борисов съвсем се е разпищолил", или шедьовърът на пловдивския кмет Славчо Атанасов, пак за премиера: "С едната ръка гали, с другата курец вади."
Теми за матурата догодина могат да се формулират и по-свободно, да речем: "Колко е тежко да си пъдар на обран бостан според лирическия герой?" или "Значението на думата "шибан" в жаргона на паднали от власт министри". Може да се върви и по посока на поетизирането на изказа, например: "Не са простаци тия, дето ядат кюфтаци, а тия, дето им ги дават", и подобни.
А за внушението на нескопосания репортаж ще кажа, че телевизията, която го излъчи, е доста "политически флексибилна", на което народът му вика... фурнаджийска лопата! 

е изводът на Тома Томов, който той сподели с огромната аудитория на Цветанка Ризова по Нова тв в неделната вечер. 
Големият журналист, изглежда, пази носталгични спомени от доброто старо тв време, когато търговските съобщения бяха обединени в един 20-минутен блок, наречен "Телевизионен справочник" и излъчващ се в късния следобед, малко след стартирането на програмата. (Сега е трудно да си представи човек, че по цял ден от "ваджишката кутия" не се носят възторжените трели на някоя Гала или фалшивите вопли на някоя Инджи.)
Видният ни международник обвини собствениците на големите телевизии, че в желанието си за свръхпечалби "извършват престъпление срещу душата на българина" и че заливането ни с рекламните послания било все едно да заливаш детска главичка със сярна киселина.  
Странно защо, но прозорливият анализатор, емблема на нашата журналистика, не вижда - или не иска да види - другите, по-големите телевизионни беди.
Като например:
1. Азис обикаля всички възможни студия - издал е нов албум и вероятно пиарът е включен в цената на музикалния продукт. Дали са включени и глобите, които СЕМ трябва да наложи на Карбовски за вулгарния език при гостуването на ромската звезда, ние не знаем... Знаем обаче, че и други фолк- и попизпълнители правят същото. Сигурно работи...
2. Програмите на двете частни национални телевизии са като извадени под индиго (тоест - като копипейстнати са) и това особено личи в структурирането на съботно-неделното ни забавление. Петък и събота вечерите са посветени на безвкусните смешки във вид на холивудски комедийки или родни сценарно-актьорски експерименти, в неделя ни нахъсват с някой екшън, като преди това са ни отегчили  до смърт с приказки без край.
3. Като две капки боза си приличат и новините на споменатите вече канали - като правило телевизиите се надпреварват да ни обясняват как живеем. От емисиите им узнаваме кога е последният ден за данъчните декларации, колко струват зеленчуците на пазара и кога в София отчитат показанията на топломерите...
4. Незабелязани за Томов са останали увехналите реалитита, толкова безумно скъпи, та продуцентите се отказаха от тях и заложиха на по-евтини варианти, като "Фермер търси жена" или "Лорд ъв дъ шефс" (в момента, в който пиша тези редове, по Би Ти Ви тече "репортаж" за кулинарните блогове, някой съмнява ли се, че новините вървят след... парите?). Но пък "Биг Брадър" и "Сървайвър" оказаха влиянието, което трябваше да окажат, върху нещастното ни народонаселение, те вече не са нужни...
5. След обилно подгряване с босфорски сапунки изведнъж стана ясно, че аудиторията искала български сериали! И хайде - юруш на филма за мола, за забранената любов, на родната кримка и на "Комици в повече", пардон - "Столичани в повече".
Така че, г-н Томов, за рекламите си има дистанционно, нали така? Спираш звука и използваш тези подарени 5-6 минути, за да се обадиш на приятел по телефона, да издраскаш някое судоку или си направиш чай.
Въпросът е как да се спасим от онова, дето го излъчват между рекламите...

 хубавата книга пред хубавия филм:
1. Хубавата книга може да започнете да я четете когато си поискате - не е нужно преди това да изгледате всички тъпоъгълни лайфстайл-горещо-пиарско-женски говорилни.
2. Хубав филм се среща в нашето тв  пространство доста по-рядко (приблизително веднъж седмично), отколкото хубава книга, за която не се налага да чакате уикенда. 
3. Можете да затворите хубавата книга веднага щом ви се доспи - на другия ден действието в нея ще ви чака застинало в мига, в който сте го оставили.
4. "Чувате" гласовете на героите в хубавата книга такива, каквито въображението ви позволява да си ги представите, никой не ви натрапва изтъркания си от турски сериали тембър.   
И не на последно място (а даже на първо!):
5. Не ви прекъсват хубавата книга на всеки двайсет минути с 6-минутни рекламни блокове.
Все още...