Из-брах-ме го!
Кого ли?
Ами поредния тв реалити герой на сезона - таланта, шефа, стажанта, представителя за Детската Евровизия и пр.

Като цяло "пролетният полусезон" в родните ефири се характеризира с небивала приповдигнатост, показен позитивизъм и чутовни постижения. Докато през есента, след лятното безвремие, ни захранват с така наречените "шоута на характерите" ("Биг брадър", "Сървайвър","Фермата"), от ранна пролет до началото на лятото по екраните шества идеята за неоткритата дарба, на която й трябва само едно предизвикателство, за да разцъфне.

И ето ви ги готвачите, по-известни като мастършефове (или мастър шефове), както и талантите, които пеят, танцуват, имитират и триумфират пред камерите... Блясък, слава, медийна въртележка... Победителите в поредната реалити-боза биват съобщавани патетично-кресливо, с драматични паузи, преди да прозвучи името им; биват обливани с шампанско и конфети, озвучавани от тържествено-гръмка финална музика и истерични писъци на фенове. Правят ги местни холивудски знаменитости, звезди от вселенско-балкански мащаб...

Телевизиите у нас отглеждат еднодневки. Похабяват таланти.

Възпитават си аудитория, опиянена от платени аплодисменти, заслепена от прожектори и заразена с мечтата за публичен успех. Не, не може просто да танцуваш, да тренираш художествена гимнастика, да пееш или да готвиш! Трябва да победиш всички останали, които практикуват същото, да ги сразиш в есемесната война, и то на живо в национален ефир!

Дългият процес на търсенето и постигането, на съмненията, грешките и израстването е удавен в 3-минутните коментари на журито, светкавичната популярност изтиква на заден план труда и усъвършенстването, които всеки талант изисква от притежателя си.

Зрителската аудитория бива облъчвана с внушението, че най-важното нещо на света е да се покажеш, да блеснеш, да завладееш youtube... Телевизията възпитава поколения, чийто най-съкровен копнеж е да стъпят на голямата сцена.

Но няма реалити, което да ни показва как се сгромолясват оттам...