Пет изпитани метода на манипулация използват медиите у нас. Прозрачната цел - да стряскат, да плашат, да нагнетяват напрежение. Макар да ви казват, че става дума за рейтинг, пазарен дял, че "това искат хората"...

Първи метод. "НА ЖИВО".

Седем вечерта. Репортерка с микрофон в ръка се е възправила пред Народното събрание или Президентството. Трескаво говори ли, говори - кой какъв закон предложил, какви дебати се провели, как гласували избраниците ни, с кого се срещнал държавният ни глава. На 10 метра от нея - друга репортерка, на друга телевизия, и тя бъбри в захлас. Обаче...

Обаче сградата зад напористата девойка е празна от около 5 часа. Каквото е имало да се дебатира, гласува и т. н., е станало в ранния следобед или дори преди обед.

Защо репортерът трябва да чете бланка си, тоест уводните си думички, от мястото, където нещо се е случило преди часове, ние не знаем. Подозираме обаче, че идеята е да се внуши на безхитростната аудитория, че медията бди за нейната светкавична информираност, че събитията врат и кипят и журналистите "горят" в тях на момента...

Втори метод. "ИСТОРИЯТА НА..."

Е, не може голяма медия просто да ви каже, че няма места в детските градини или че вдигат пенсиите. Трябва и да "илюстрира" новината. И следва трогателният разказ за самотната майка еди-коя си, за чието отроче не се намерила градина, или за пенсионерката не знам си коя, дето ще си купи две билетчета за трамвая с очакваното повишение. 

Резултатът - сълзлива сапунка в най-гледаното време, която "пречупва" информацията през призмата на конкретния случай, обезличавайки я. Съчувстваме, трогваме се, а забравяме да се запитаме как ще ни "удари" и нас въпросната новина...

Трети метод. "ВСЯКО ЧУДО ЗА ТРИ ДНИ"

Когато мощната кампанийност по даден проблем отшуми, след като е вилняла из публичното пространство седмица или две, никой вече не си спомня за... "русия ангел" например...

А що репортери се извървяха през калния двор на неграмотната "майка"...

Спира ли едно събитие да отеква в обществената ни съдба, когато телевизиите угасят камерите и се изнесат от "бойното поле" на поредната сензация? Не. Но защо големите медии спират да се интересуват от бито бебе, избягала родилка, блудствал учител? Вероятно защото са постигнали конкретната си цел. Каква е тя - не питайте, и бездруго няма кой да ви отговори.

Четвърти метод. "ТРИ В ЕДНО"

Че лошите работи се случват по три наведнъж, доказва ежедневно всяка местна тв емисия.

Направо е невъзможно автобус да пламне в Силистренско днес, а утре от него да не се "зарази" друг рейс, този път някъде в Пазарджишко. И даже няма нужда да гори, достатъчно е пътниците да усетят мирис на дим...

Мултиплицирането на лошите новини създава у зрителя впечатление, че нещастието му е неизбежно, че станалото някъде у нас или по света ще го застигне рано или късно. "Натрупването" на катастрофи, наводнения, атентати води до кротко отчаяние доверчивия консуматор на бг информационния поток. В който истински важното често се удавя.

Пети метод. БЪДЕЩИ НОВИНИ

Вестникарски заглавия и тв надписи от типа "В затвора за неплатени осигуровки" или "В болница само с пръстов отпечатък" изобщо не означават, че утре ще видите шефа си зад решетките или че няма да ви гипсират счупената ръка, ако не ви "разчетат" показалеца.

В повечето случаи става дума за предложения, обсъждани в парламентарна комисия или в Министерски съвет, и докато подобни идеи се превърнат в закони, минава доста време. Време, което обаче вие няма да използвате, за да промените нещо, което не ви харесва, понеже медийната машина изпреварващо ви е изправила пред свършен факт.

Така че гледането на новини с едно наум става все по-задължително. И - за жалост - все по-рядко срещано...