1. Как Наталия Симеонова предава нататък доброто, което едни хора искат да направят на други хора. Свалена от ефир в продукция на Магърдич Халваджиян, русокоската бързо "клекна" пред Би Ти Ви и прие да води "световния формат". 
Така Герговата телевизия удря с един куршум два заека - хем лепва як шамар на Халваджиян, хем подлива вода на "Шоуто на Слави", където Иван Кулеков работи по проекта "Най-добрият човек, когото познавам". 

2. Как Гала ще предава пък... писмата ни в остарялото като пенсионна реформа "Имаш поща". И какво ще стане с "На кафе", наистина ли джуджитата ще го превземат изцяло...

3. Докато горните два примера само илюстрират попроменената поговорка "Не търсим водещ за предаване, а предаване за водещ", то "Всяка неделя", продуцирана от Иван & Андрей, ще е безспорният ми фаворит за предстоящия сезон.
Ще съм любопитна да наблюдавам сблъсъка между старата школа и новата тв реалност, който вероятно ще доведе до стихийно възникване на фейсбук-групи под наслов "Разбий телевизора и дистанционното".
Нямам търпение да разбера и как "Събеседник по желание" ще удави "Пожелахте да говори", ако последното има неблагоразумието да се случва по същото време.

Гледа ми се също и как:

- ВИП-брадъри сеят позитивизъм сред зрителската аудитория;
- никой не цензурира "Господари на ефира";
- Цветанка Ризова води политическо токшоу в кабеларка - наистина на четири очи, само тя, един гост и една статична камера.

И къде е наистина този Маги?

Снощи потресената Миролюба Бенатова ни запозна със сагата покрай предложеното за продажба бебе. Срещна ни с бдителната гражданка, подала сигнала до администраторите на сайта, където е публикувана злокобната "оферта".
Докато напористата репортерка ни убеждаваше колко голям престъпник е оня, който си предлага детето за нелегално осиновяване, на екран се мерна постингът, взривил медиите.
Да видим каква информация съдържа за автора си това езиково съобщение.

1. Липсва пунктуация, сякаш пишещият не знае за съществуването на запетая. Ползва все пак точка - има пет изречения, които е удостоил да завършат с този знак. Е, податките тук не са много - когато пишем мейли, форумни съобщения, есемеси, гледаме да пестим време и място, затова не обръщаме голямо внимание на запетаите. 
Извод: мъже и жени от 12- до 52-годишна възраст стават заложници на бързането и икономисването на езикови средства, сред тях има и образовани, не е нужно да си неграмотен, за да неглижираш запетаята. Но чак пък нито една! 

2. Латиницата, оказва се, не затруднява автора - напълно последователно той използва комбинацията sh за звука ш, ch за звука ч и ts за ц - съвсем както изисква Николай-Василевата Наредба за транслитерация, ако някой си я спомня, де... 
Нито едно 4, нито една 6-ица вместо характерните български звукове, няма и помен от употреба на латинското c за ц. Вижте например това: "...zashtoto sotsialnite pochnaha da pitat veche kakvo shte pravim..."
Извод: Толкова последователен в езиковата си практика може да е само достатъчно учил човек - завършил поне престижно средно училище. Много по-вероятно е така старателно да се отнася към писмената реч жена, мъжете са по-небрежни.

3. Напук на правилата за транслитерация (които и бездруго никой в интернет не спазва) нашият човек пише q вместо я и отбелязва звука ж с j. И пак без никакво колебание!
Извод: Виж т. 2. 
P.S.: Изборът на q за отбелязване на звук я навежда към възрастовата характеристика, но не само - обикновено така пишат "техничарите", хората, запознали се първо с графичните и интернет-приложения, преди да посегнат към създаването на текст.

4. В думите palna и vazmojnost нашият "престъпник" не се колебае да избере буква a - както е по правилата, не пише например pulna и vuzmojnost, както би направил някой много млад или много малко учил човек. Същото се отнася и за формата sam.
Извод: Липсата на грешка понякога е по-показателна от наличието й...

5. Нито веднъж "търговецът на бебета" не е слял отрицателната частица с глагола - пише ne mojem, ne iskame, макар по форуми и блогове да се вихри "осъвременен" правопис от типа незнам, немога - без значение дали е на латиница, или на кирилица.
Извод: "Престъпникът" нито е толкова глупав, нито е толкова млад, колкото ни се представя (или ни го представят).

6. Два пъти нашият човек пише s там, където трябва да е z - в bezishoditsa и vraska. Поне в едната дума да беше "улучил", а?

7. В кратичкия текст цели два пъти се употребява изразът "станахме родители", "да станат родители". Изкуствен, "книжен" израз, по-подходящ за някой доклад на някоя безполезна комисия, отколкото за непосредственото общуване, което един форум предполага. Българинът казва "роди ми се дете", "имам бебе", "хора, които искат да си осиновят" или "да си вземат детенце" - "да станеш родители" е просто глупав превод от не по-малко тъп розов роман!

8. "Eto edno telefonche...", предлага ни да се свържем с него "продавачът" на рожба. А защо не "GSM za vraska..." или неграмотното "gi es em" например - "телефонче за връзка" ще ви каже някой столичен гъзар, не човек, изпаднал дотам, че да търси "осиновители" срещу пари!

Извод 1. Авторът на скандалната "обява" е умен, образован, етнически българин, вероятно към 40-годишен, със среден или висок жизнен стандарт, може би жена.

Извод 2. ГДБОП и bg-mamma си направиха страшна реклама!!!

Познахте - репортаж на Би Ти Ви.
Че си купуваме по-малко от една книга на година, ни разказа материал на Мария Савкова вчера. Младата репортерка ни засипа с цифри и факти, от които стана ясно, че издателите са едва ли не обречени, понеже ние, видите ли, не си купуваме книги - дори и втора ръка, младите не четат и ако не са емигрантите, горкото ни книгоиздаване!
Но да се върнем към заглавието на този постинг.

Най-напред виждаме добре гримираната Савкова в книжарница - оттук тя на живо анонсира материала си, като ни въвежда в статистическата джунгла на книготърговията.
Защо е нужно да се харчат пари за скъпото живо включване, ние не знаем. Репортерката не е на събитие, случващо се в момента, и едва ли телевизионното внушение ще пострада, ако не я видим пред книжарските щандове.
После отиваме на плажа да се уверим, че старото поколение чете, това, слава Богу, не е на живо.

Връщаме се в София, където някой си продава стари книги - може би се мисли за букинист, това не знаем, но със сигурност счита себе си за кореняк. Мъжът в репортажа обяснява спада на продажбите си с отсъствието на столичани - те си били в провинцията, и не пропуска да обобщи, че софиянци всъщност няма, понеже го питали: "Дье са намира Лъвов мост?"

След като изясняваме с представител на "Българска книга" колко много издателите ни разчитат на "испанските" слугини, пак посягаме към обобщенията - научаваме, че художествена литература се купува най-много и че юристите са "отличници" в пазаруването на книги. "Изненадващо" - но само за Би Ти Ви!, сред хората на науката, които купуват томчета, попадали и лекарите...

После се връщаме в книжарницата, за да завършим с добра новина - търсенето на български автори се увеличава, бестселърите им се харчели като световните.
Бестселърът на ваканционната журналистика си е на новинарския сайт на телевизията - изгледайте го.

2 август 2012-а. Репортаж на Виктория Петрова по Би Ти Ви за необходимостта от ремонт на храм-паметник "Александър Невски".

"Също така битува и хипотезата - притиска Хубавата Вики събеседника си, епископ Тихон, - че ремонтът на черквата зависи от ремонта в църквата."

Дядо Тихон се забърка от недомислицата на репортерката, та материалът - във вида, в който ни го показаха - е бил бая позакърпен.
Кое кара Петрова да мисли, че черква и църква са различни неща? Не знаем това. Да се придава на думата черква значението сграда, а на църква - значението институция, е нелепо, неграмотно и вредно. Хиляди невинни зрители на мощната телевизия ще решат, че не владеят български и трябва тутакси да си опреснят познанията, възприемайки явното изнасилване на семантиката за чиста монета.

За неразбралите да обясня, че двете форми са дублетни, "разночетенето" идва от различната рефлексия на старобългарското цръкы (от старогръцкото kyriakon, господне място) в източните и западните говори. Няма никаква разлика в значението на двете думи - и сградата, и институцията могат да бъдат наречени и църква, и черква, като думата църква е по-разпространена. 
Макар някои медийни звезди да си мислят, че са по-големи от езика!

18 юни 2012-а. Талантливият Мариан Бачев в Актьорската вечер в "Шоуто на Слави" - този път в ролята на турския продуцент Мюмюн Скорсезе. (Така са го написали в сайта си - Скорсезе, макар ефектът да залага на редукцията на о в у при изговора.)

"За новия телевизионен сезон пък мисля да направя и турска версия на "Отчаяни съпруги", опява актьорът.
"Как ще се казва?", подава реплика Слави.
"Кахър гювендии."
(Смях.)

Само че, драги сценаристи, турска версия на щатските "Отчаяни съпруги" има. Тя се излъчва и у нас - по "конкурентната" ви Нова тв - под заглавието "Другите отчаяни съпруги". Даже чудесата на лятното тв програмиране запратиха турските "съпруги" на "гърба" на американските в късния следобед.
Изводът - много телевизия трябва да гледаш, за да правиш телевизия. И за да пишеш за нея също...

19 ноември 2011-а. Вяра Деянова гостува в дома на главен комисар Калин Георгиев. Включването е на живо в "Тази събота" на Лора Крумова. 

Протича финален диалог:
В. Д.: Мислите ли да смените професията в някакъв момент?
К. Г.: Тя ще ме смени след известно време. 
В. Д.: Учител по руски?
К. Г.: Мога да превеждам и Блок на английски, не знам...
В. Д. (Кима като кон на празна ясла и бърза да закрие): Това беше едно сутрешно събуждане (!!!) от дома на Калин Георгиев. Както виждате, всичко може да се случи, някой ден може да стане и учител по руски.

Не знаем защо Деянова е така впечатлена от филологическата диплома на комисаря.
Знаем обаче, че репортерката просто не разбра какво Георгиев й отговори - какъв "блок" ще превежда! Със сигурност не е чувала за Александър Блок и може би допусна, че става дума за блог, затова в края на разговора обобщи не това, което й бе казано, а това, което попита. Доста непрофесионално, дори за сутрешна лайфстайл-бърборилня...

P.S.: Понякога ми се иска този блог (не Блок) да е нещо като словесни "Господари на ефира". Да ви разправям всеки ден за гафовете на телевизионерите - гафове от некадърност, от надутост или от непукизъм.
Но няма смисъл - блогърите си лаят, телевизията си върви...

Между другото, видеата си стоят на съответните сайтове, изгледайте ги.