Гледахте ли снощи старта на „Фермата“, докато на екрана ви пишеше Dansing Stars?

(Горката Нова, похарчи си финала на „Черешката...“ залудо...)

А довечера ще гледате ли „Фермата“, докато телевизорът ви съобщава, че върви „България търси талант“?

Да ви издам една тайна - програма се праща на медиите две седмици по-рано. На разпространителите – също.

И после се развихря една конкуренция, на която дори обявяването на изборни резултати може да завиди!

Двете „големи“ толкова се мъчат да се изпреварят една друга, че направо се изкушавам да им метна един (непоискан) съвет.

Ама нека „сезонът“ не свършва бе, драги! Веднага след последния епизод на пролетното пеене, имитиране, готвене, флоровладеене и тъй нататък да почва доенето, търчането и любовното стълпотворение! На живо! Кви са тия летни тв паузи! Ний в тез жеги само с реалити-екшъните на властта ли да се забавляваме!

„Биг Брадър“ пък предлагам да е целогодишен! Да почва на 1 септември и да приключва с едно мощно финално гонене на 30 август, после – един ден почивка и пак!

Ай приятно гледане!

Ето например всяка вечер в 23 часа цели две „От местопрестъпления“ се борят за вниманието ни. Би Ти Ви ни прожектира справедливостта на Хорейшо, Нова – криминолозите от Града на греха. Е, това, разбира се, е временно – ей ги реалититата – след броени дни нахлуват в ефира, помитат де що има стари кримки, но поне лятото разпускахме с куршуми, кръв и кости.

Обаче това, дето Националната се самоконкурира с детските през уикенда, направо не знам майките как го понасят! Сигурно се чудят и маят „Лека нощ, деца“ по БНТ 2 или „Разкажи ми приказка“ по БНТ 1 да пуснат на малките няколко минути преди централните (катастрофни) новини!

Но всичко туй са бели кахъри, щото иде „Евровизия“ и как ще се конкурира тя с финала на „Като две капки боза“... извинете – „вода“, можем само да гадаем...

О, Нова тв, о, Би Ти Ви, благодаря коленопреклонно, че ни върнахте в спомените...

Би Ти Ви – като ни поднесе старта на „CSI: Маями“ (2002) и един „съвсем нов“ „Хавай 5-0“ – едва от 2010-а!

Нова – като отвърна на удара с първите епизоди на „От местопрестъплението: Лас Вегас“ от 2000 г. и „Престъпни намерения“ – от 2005-а.

Скъпи и прескъпи ми телевизии, не знам докъде ще стигнат тия „класически“ сезони (и сериите в тях), преди да нахлуят „спортните“ ви реалитита наесен, ама няма ли да може... много ли ще е нахално да си поискам едно „Спешно отделение“, чието начало е поставено в древната 1994-та?

P.S.: Особено ми допада да гледам коледни епизоди навръх Горещниците.
 

Първото условие двама събеседници да се обръщат един към друг с учтивата форма (Вие, Вас) е да са непознати.

Спираме някого на улицата и казваме: „Извинете, има ли наблизо станция на метрото?“ Или пък сме на касата в магазина и питаме клиента си: „Искате ли торбичка?“

Когато има видима възрастова разлика между събеседниците, също не е добра идея по-младият говори на по-възрастния на „ти“, обаче пък по-възрастният някак по подразбиране решава да ползва именно тази форма. Е, ако по-младият е дете (например на 5 годинки), това си е съвсем приемливо, доколкото малчуганът все още няма достатъчно езиков и социален опит, за да разбере правилно обръщението „Вие“.

Като казах „социален“... Ясно е, че ученикът говори на „Вие“ на учителя, работникът – на началника си, войникът – на офицера.

И това е така поне докато двамата участници в разговора се разберат да преминат на „ти“. И двамата, не само единият. Което на български става не като на английски, за преводачите го казвам. Ние договаряме друга форма на общуване чрез репликата: „Имате ли нещо против да си говорим на „ти“?“, „Може ли да минем на „ти“?“, а не „Наричай ме Дора“, „Казвай ми Иван“, да речем. (Понеже на български разликата идва не от употребата на малкото име, а от употребата на множественото число на местоимението, драги.) А, и още нещо – веднъж минали на „ти“, не се връщаме към учтивата форма. Това – пак за преводачите.

Обаче колкото и да сме си близки с този, с когото си говорим (даже да сме били съученици от първи до осми клас), колкото и очевидна да е разликата във възрастта, колкото и по-висшестоящ да е единият в социално отношение – имаме ли официална речева ситуация, общуването е единствено и само на „Вие“.

А официална речева ситуация ще рече да говорим в присъствието на много хора, да седим в телевизионно студио, да ни снимат камери...

Нали, господин бивш президент и настоящ министър-председател? 

дето още си нямат превод?*

Например прословутата „зелена стая“, или green room, където изпълнители изчакват, преди да се качат на сцената?

Няма да е зелена стая, разбира се, защото буквалният превод е нещо, което трябва да са ви забранили още в подготвителния. Пък и не е зелена. Не е и чакалня. Все пак в чакалня чакаме влака, не аплодисментите. Ако се изкушите да изсловотворчествате green room като „оранжерията“ (и я заградите в кавички, че да не ви бяга по смисловата магистрала), рискувате някой злобен редактор да си съгради доста неприятно мнение за вас и просто да напише „гримьорната“.

Не че в „гримьорна“ има нещо лошо – освен дето свързваме това понятие предимно с театрални, оперни и балетни спектакли, не с грандиозни рок концерти например.

Обаче като има шоурум, защо да няма и грийнрум? Боряна Граматикова от БНТ именно така нарече мястото, където певци и танцьори си чакат реда да представят песните си на Евровизия. Подкрепям и ще се възползвам от новата чуждица, ако ми се наложи.

Ами прословутият bullpen, така любим на криминалните автори? В тази „кошара“ рамо до рамо работят славните детективи, за да окошарят престъпниците, ще ме прощавате за повторението. Само че не е кошара – със или без кавички, не е „офис“ (макар че всичко вече е офис), не е зала, оперативна или пък конферентна. Додето измъдрите как да наричаме това отворено архитектурно пространство, кримитата ще ги чета, като си представям какво съм виждала по филмите.

Макар повечето бг преводачи да разбраха, че парамедиците не са санитари, все още има хора, за които first responders са „първите отзовали се“. Какво му е лошото на „спешните екипи“, аз не знам.

Сега, след като ви насолих, ви оставям да мислите какво е saltbox. Подсказвам – в интернет има картинки!

* Специално за kulturni-novini.info