беше "представянето" на изпълненията на полуфинала за Евровизия 2009 снощи.
Вместо така наречените визитки, в които младите певци презентират себе си и сценичните си партньори, излизането им на сцената бе предшествано от архивни кадри на телевизията - майка.
Йорданка Христова и Лили Иванова от младите им години извисиха гласове в тези недомислени "антрета, безсмъртната Паша Христова си припомниха побелели фенове.
С какво допринесе това нововъведение за имиджа на младите ни вокални надежди за Москва`09?
С нищо!
Да ви кажа ли какво си мислех, докато звучаха парчетата от 60-те?
Мислех си следното: "И Паша, и Лили, и Йорданка разчитат само на един глас и на суперпрофесионалистите от оркестъра, за да обезсмъртят прекрасните стихове с божествените си вокали. Няма сценични ефекти, няма тежък грим, няма дълъг монтажен период. Само глас, талант, труд - и ето ти я Паша, подстригана като момче, Йорданка с разпиляна по раменете й дълга права коса, Лили в рокля с бастички... Но какво достойнство, Господи, какъв професионализъм!"
Ето това си мислех...
Вероятно защото заприличвам на майка си... И тя обичаше повече старото, естественото, отколкото новото - напудреното, натъкменото...