Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02 19:58 - Старите преводи – какво да „оправяме“ и
Автор: tvmreja Категория: Новини   
Прочетен: 1026 Коментари: 0 Гласове:
8

Последна промяна: 11.03 10:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
какво не.

Да, езикът се развива – думи отмират, думи навлизат... Един напомпан с неизвестно отде взето самочувствие „нов превод“ разпали дискусии в медийното пространство – може ли Големия брат да стане Батко (а защо не Баце бе, драги)?
Е, не може.

И не защото белетристични творби, преведени преди 50, 40, 30 години, нямат нужда от „доошлайфане“, а защото понятия, станали част от езиковата ни среда, от езиковата ни „тъкан“, не бива с лека ръка да се подменят. Едно – понеже трудно ще си пробият път до езиковото съзнание на възприемателя, второ – понеже разколебават, разрушават утвърден „модел“. (Колко тясна е връзката език – мисловен процес, не е обект на този текст.) Все едно изведнъж да решите (не ща да знам по каква причина) да наричате Германия Дойчланд.

И тъй – какво да „фризираме“ в старите книги (разправя ви го човек, който често прави точно това):

1. Безмилостно се отървете от бележки под линия, които напоително обясняват какво е Хелоуин, как се играе бейзбол или кой е Ейбрахам Линкълн. Повярвайте ми – няма четящ човек, на когото тия неща да не са му известни.

2. Още по-безмилостно заменете всяко „мисис“ и „мистър“ с „госпожа/госпожо“ и „господин/господине“; все пак минаха 30 години, откак „другарю“ и „другарко“ (да не говорим за „другарке“) отстъпиха на „класическите“ уважителни форми! Същото се отнася и до „мис“, освен ако не е Мис Кентъки 1979 например!

3. Приведете в съответствие със сегашните изисквания правописни „опущения“ като пълен-непълен член, пунктуация, главни букви, съгласуване, транслитерация. Има книги, в които тенденциозно са пренебрегнати някои норми, има и книги, в които просто са допуснати грешки, което е неизбежно.

4. Ако преди 50 години не сме знаели какво е бейгъл или донът, то сега въпросните лакомства всеки може да си ги купи. Та нека не са „геврек“ или „сладкиш“... От такова „замърсяване“ езикът не страда.

5. Сравнявайте с авторовия оригинал, за да видите дали пък на места преводът не е неточен, дали няма пропуснати пасажи, важни за повествованието, дали някоя игра на думи не би могла да се направи и по-добре. Подобна „операция“ трябва да се провежда изключително внимателно, за да не станат работите по-трагични, отколкото са били.

Какво обаче в никакъв случай не бива да пипаме:

1. Ако на някого не му харесва понятието „бъгери“ и реши да го промени на „буболечки“, да речем, най-вероятно ще погази авторски права – на Виолета Чушкова, преводач, и на Орсън Скот Кард, автор („Играта на Ендър“).

2. Горното се отнася и до ансибъла, совалката, пекениносите (прасенцата), свободните... Писателите фантасти създават светове, в тези светове битуват обществени отношения, езици, термини. Преводачът е станал съавтор на писателя в това светотворене, кой, за Бога, си мисли, че е по-голям от големите...

3. „Повелителят на мухите“ си е повелител, нищо че lord означава и други работи. Устойчиви езикови модели, формули, като „За мишките и хората“ например, е добре да си останат каквито са си. Това, че езикът ги е „приел“, личи от начина, по който биват интерпретирани, пресъздавани в други езикови ситуации (например можете да озаглавите статия в блога си „За котките и хората“).

4. За чужди реалии, които не съществуват в нашата действителност, е добре да се придържаме към най-близкото понятие, без да изпадаме в крайности и да наричаме Пътната полиция на Щатите КАТ, нито пък съдебния лекар – коронер.

5. Не бива да ни плашат „френските прозорци“, „вановете“, „милитъри-десенът“, „аутокюто“ – тези неща българският читател вече ги е виждал, няма защо да му ги „превеждаме“ или „обясняваме“.

Преди да се впуснем обаче да „поправяме“, дайте да се разберем по следните точки:

1. „Всичко, което тя искаше, беше...“ е „Единственото, което тя искаше...“
2. „Баща ми и аз не се разбирахме“ е „Двамата с баща ми...“
3. „Исках да отида, но не го направих“ е „Исках, но не отидох“
4. „Той излизаше с нея“ е „Той ходеше (се срещаше) с нея“
5. „Преди да успея да отворя уста да кажа нещо...“ е „Преди да кажа каквото и да било...“

И така нататък...
Понеже първо е родният език, после – чуждият, и във вашия превод трябва да „диша“ българският, „отразил“ като огледало мисълта и духа на оригиналния текст.

Край. 


Тагове:   превод,   редакция,   книги,


Гласувай:
8
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tvmreja
Категория: Новини
Прочетен: 789939
Постинги: 397
Коментари: 428
Гласове: 1260
Спечели и ти от своя блог!