Значи, уважаеми, крайно време е да се пресече из корен тая порочна практика всеки да си пъха в урната колкото и каквито бюлетини си ще, друг да си пише в протоколите каквото и както си иска и си може, а пък некакви хорица да снимат некакви кодове, хеш ли бяха, кеш ли, кой ги знай...

Затова викам да гласуваме ръкописно!
Електронноръкописно по-точно, като в договор с мобилен оператор или пък в куриерска фирма.
Влиза тоест гражданинът в тъмната стаичка (която вече не е тъмна стаичка, но по навик й викаме тъй), взима „писалката“ и на таблета, дето избирателната комисия вече е „извела“ името и ЕГН-то му, надрасква: „Амчи за Партията глъсувъм“ или „КУ* за всички“. И се подписва.
И после изкуственият интелект да се оправя както знае!

Или пък да гласуваме с хартия и химикалка!
Ето как – отива избирателят в която и да е секция, връчват му лист, откъснат от тетрадка, и химикалка, без значение с какъв цвят мастило; взима той листа и химикалката, мушва се зад паравана (едновремешната тъмна стаичка, както по-горе се уточни) и пише: „За кмет на селото съм за Драган, за общинари – за онез от Партията“.
Сетне туря палец в тампон с мастило, лепва отпечатък връз иже нарицаемата самоделна бюлетина – и готово.
И при тая избирателна система, както и при предишната, остава само изкуственият интелект да се „произнесе“.

Без броене, без протоколи, без видеонаблюдение – само избирателят, неговата грамотност и неговият вот!

Обаче пък, от друга страна, като си помисля, че тоя AI може да го „обучават“ ония, дето завчера ни предупредиха от името на президента...

Да не стане накрая като Чудомировия дядо Рачо, дето си пуснал гласа...

Юряааа!