Много вода е изтекла, откак някакви "жълти човечета" са дали наименованието на значителен дял от публичната словесност.

Отначало, разбира се, вестникът бил голям, та лордовете да си го четат следобед с чая на спокойствие в махагоновите си кабинети.
Сетне обаче и простият работник се научил да чете, та се наложило и за него да се печата вестник. Тоя вестник го направили двойно по-малък - да може да се разгръща и в метрото, и във влака на път за завода, цеха, мината.

Понеже бил предназначен за по-малограмотни люде, този нов вестник - таблоидът, съдържал по-едрички букви, по-кратички статии, та да не се затрудняват възприятията на пролетариата.

Оттогава, та до днес жълтата, таблоидната преса гъделичка ниски страсти у хора с ниски критерии. Или пък си "отглежда" такива...

Жълтата преса се различава от сериозната най-напред по формални белези, както стана ясно - "жълтото" е таблоидно, с грамадни заглавия, неголеми текстове, огромни снимки.
В днешна България обаче има сериозни таблоиди, таблоиди, претендиращи да са сериозни вестници, и "големи" вестници, пълни с евтин копи-пейст от пресслужби и интернет (а, колеги от "Борба"?).

Затова у нас следва да ги различаваме не по "дрехите", а по думите... Иначе казано, ще ни е критерий съдържателният белег.

Уважаващият себе си и аудиторията си вестник не ще си позволи да занимава читателя си с неща, които по правило не засягат неговия и на близките му живот, доход, социален статус. Сериозният вестник няма да ползва слуха и измислицата за източник. Няма да пропусне и да даде думата на засегнатата страна, да потърси всички гледни точки.

Точно обратното прави жълтият вестник. Той не само че пълни главата на нещастния си консуматор с ненужна информация, ами в повечето случаи тя е или невярна, или манипулирана. Жълтият вестник няма да ви осветли по предстоящите промени в здравноосигурителната система, но подробно ще ви запознае с бельото на Камелия, леглото на Анелия или любимата поза на 101-вата манекенка на Ицо Стоте манекенки.

За краткото си съществуване съвременните бг таблоиди не са оставили и една известна личност неоплюта - титани като Гюзелев, Калоянчев, Парцалев, Емил Димитров присъстват из мръсните страници обрисувани в най-мътни краски. Всеки, вложил нещо ценно в съкровищницата на българския дух, е обект на интерпретации. снизяващи го до нивото на преуморена и озлобена шивачка с безработен мъж алкохолик от голямшко село някъде на края на географията.

Бг жълтуркото обича да знае повече от всички - ако за убийство е задържано лицето Х, жълтият вестник ще ви изкрещи, че всъщност истинския убиец го крият.
Булевардното издание не се притеснява да съобщава като новина факти, известни на всеки. "Иде страшен грип!" през зимата, "Жега ни мори!" през лятото са чести водещи заглавия на таблоидните вестници. Ако целта на този тип "журналистика" е друга, а не да пуска димни завеси над важните неща, то тя не ми е известна.

Изобщо някой очаква ли, ако утре ще свършва светът, вестник "Телеграф" да му го съобщи днес?

Но най-безпогрешно ще познаете жълтенията по езика й.

Турцизми, жаргонни думи, диалектизми сериозният вестник не обича. Таблоидът - напротив - ги направи част от арсенала си още с първите си стъпки.
Тук никой не е "арестуван", а винаги "закопчан" или "опандизен", ако някого са проболи с нож, то той е "наръган", "клан", женската гръд е "цици", "силикони", "балкони" дори.

Жълтата преса "крещи": "Шок!", "Сензация", "Скандално разкритие". (Под тези стряскащи заглавия най-често се мъдрят баналности, но нали вниманието читателско е вече приковано с едрите букви...)

Само жълтият вестник е способен на словесен "подвиг", съчетал ведно груб жаргон, рядко употребявана чуждица и пунктуационна грешка, като "Да друсаш цици е вече демоде", така ли е, "Стандарт"?

Масовият вестник (вестникът с голям тираж, разпродаващ се по гари и "лафки") е изпълнител на мокра поръчка.
Мокра поръчка за убийство на българския дух...