се очертава, приятели!
Едва внесен в парламента, проектозаконът на Любен Корнезов за българския език срещна яростен отпор у... величията на лингвистичната наука. Сам проф. Васил Райнов скочи против идеята на юриста и надълго и нашироко обясни пред медиите как закон за езика не решавал проблемите. Приглася му литературоведът Бойко Пенчев, според когото законопроектът е "популистка заигравка". Противници на идеята за Закон за езика са Владко Мурдаров, Иво Сиромахов и редица други корифеи на книжовността.
От Института по български език към БАН обаче не си поплюват. Те не само на теория отричат законотворческия Корнезов акт, ами и практически го контрират със светкавично изработване на нови правописни правила.
Феодалните старци ревниво пазят отдавна препиканата си територия да дирижират езиковия развой, да издават речници и ръководства. Помните ли как грозно се сдърпаха преди година със Софийския университет, който дръзна да отпечата правописен речник? 
Сега от ИБЕ скоростно са подготвили нов, той щял да излезе догодина, а пък уводът към него, където се описват книжовноезиковите норми - още през 2011-а.
Според публикуваното от агенциите може да се заключи, че академиците са открили топлата вода, въвеждайки правила за главните и малките букви, за запетайките и текстовете под снимки.
Какво е новото, аз не разбрах. Не и в частта, цитирана от медии, според която, да речем, БАН се пише Българска академия на науките - тоест само с една главна буква, в началото. Че то и досега бе тъй, драги професори, само дето нямаше как да бъдат накарани знайните и незнайни копирайтъри и дизайнери да спазват елементарното правило, вместо да въвеждат "американски правопис"!
Изискванията при поставяне на препинателен знак в писмената реч пък са така лесни за разбиране, че да се опростява повече, няма накъде. Не е ли по-добре някой да вземе и да напише в учебниците на децата на обикновен език къде е запетайката!
Текстовете на снимки, таблици и диаграми трябвало да завършват без точка, пишело в новите правила. Че какво му е новото на този елементарен полиграфически постулат, познат на всеки, свързал живота си с вестник или списание!?
Но да се върнем на главните букви. Ще напишете "Той е член на Съюза на филмовите дейци" в първото изречение от текста си, сетне обаче Съюзът си остава с главна буква, макар и да не е споменато цялото наименование на институцията. Колко интересно обаче става, ако пишете не за Съюза на филмовите дейци, а за Българската социалистическа партия например! Във всяко следващо изречение от вашия репортаж, анализ, коментар ще се вири гордо: Партията, Партията, Партията. (например: Лидерът на Партията каза, Конгресът на Партията реши и т. н.)
Ех, и това ако не е победа на прогресивните сили над здравия разум...
Но стига шеги!
Гадно е, че всяка добра българска идея бива стъпкана в калта от българи. Поради страх, егоизъм, политическо задкулисие...
А така наистина не се решават проблемите, сред които въпросът с грамотността на българчетата крещи за градивно отношение, не за дребнави заяждания!

ни чете", разгадаваме вопъла на "Труд", посветен на резултатите от Преброяване 2011. Че вече нямало кой да работи, алармира ежедневникът в едро заглавие днес, какъв процент от читателите му са на обратното мнение - че няма къде да се работи, вестникът не се затормозява да пресмята.

И "24 часа" гърми с "новина" от статистиката - "Ромите намалели с 55 хиляди", успокоява ни изданието. Хич не ги топли тая вест жителите на обезлюдените селца навсякъде из родината, дето стари баби и немощни дядовци будуват от страх да не ги заколи някой, влязъл да им отараши сайванта.

"И мълния застигна горелия влак", блесна "Стандарт" тази седмица. Каръшкият трен най-напред се самозапали, сетне и небесен огън го постигна, с което едно-единствено превозно средство "изпълни плана" на бг медиите да има по две информации за транспортни злополуки на емисия. Ако пътьом беше блъснал и някой автобус на детска градина, цена нямаше да има!
 
"Половината американски ученици не знаят къде е САЩ на картата", разказва "Сега" в електронния си "Панаир". Утешителния си анализ изданието пусна в дните, когато Европа пак ни скастри, че сме неграмотни, доказвайки го със сгрешеното съгласуване (САЩ не може да е на картата, трябва да са, защото съкращението означава Съединени американски щати, тоест - нещо в множествено число.)

"Новинар" пък попари десетки желаещи лично да проверят къде се намира Америка със: "САЩ планират спиране на зелените карти".

Оптимизъм лъха от "Дневник": "Чиновниците са натрупали 60 века отпуски". Ех, да вземат да си ги вземат, кодошат се форумци зевзеци, ще настане такъв живот...

"Отваряйте меда, безпухието свърши", уби всичко детско в мен "Труд", разказвайки за новия филм на "Дисни".

Безпухието може и да е свършило, безумието из средствата ни за осведомяване - не. Словесни бурени задушават цветята на журналистиката и скоро няма да има не кой, а какво да се чете...

кампания в полза на MSAT, приятели.

Медията явно се нуждае от средства, за да закупи правата за излъчване и на още един игрален филм освен "Под обсада 2".

Без майтап - ранният Стивън Сегал се вихри във влака през вечер на честотите на варненската телевизия. И други пълнят програмата си с хореографските изпълнения на Белия Буда, даже Би Ти Би Action и "Диема", но MSAT са най-упорити. Ако исках да науча наизуст репликите от "Под обсада 2", щяха да са ми достатъчни само последните 2-3 седмици - толкова често експертите на медията програмират екшъна в праймтайма си.

Тук е мястото да кажем, че това, което е праймтайм за ефирните телевизии, за кабеларките е deadtime - часовете, в които никой не ги гледа, захласнат в новините, реалититата и токшоутата на големите.

Конкуренцията е мисия невъзможна за телевизия с малък бюджет за собствени продукции, ниски заплати на екипите и възможност за купуване правата на филми, направени доста преди началото на настоящото хилядолетие. (При това - телевизии, за чието присъствие в дома си плащаш на кабелен оператор или доставчик на сателитни услуги.) По тази причина гледаното време - сутрин от 7 до 10 и вечер от 19 до 23 ч., кабеларката пълни с негледаеми програми, не се притеснява ни най-малко от безкрайното им повтаряне и дори не си дава труд да публикува програмата си в специализираните сайтове.

Не ме разбирайте погрешно - не смятам, че СКАТ трябва да продуцира "Music Idol", а VTV да удари Animal Planet с поредица за приключенията на българските еколози. Със сигурност има публика и за показваните там публицистични и коментарни предавания. Но уважението към зрителя изисква поне да си признаеш, че не си в състояние да запълниш 24-часова програмна схема, и скромно да се оттеглиш от тази битка, оставяйки си няколко наистина качествени предавания, които не се срамуваш да забодеш "на гърба" на новините, сериалите или магаретата водещи. Което вече не е въпрос на бюджет...