Протести от сутрин до вечер пълнят редовни и извънредни новинарски емисии.
Нова тв дори премести късните си вести с час по-рано (преди премиерния сериал "Правителството", също избран неслучайно...), двама-трима репортери по два-три пъти се включват на живо от различни точки на шествията, като се почне от 18.00 по БНТ и се свърши с 23.30 по същата телевизия.
"Обичайните заподозрени" социолози, политолози и добре платени коментатори направо са се нанесли да живеят в студиата - от сутрешните блокове през "Часът на Милен Цветков" до "Лице в лице" (без да броим "Референдум" и "Панорама", понеже са само веднъж седмично, за щастие).
"Смешните" шоута пък черпят с пълни шепи вдъхновение от ставащото във и около институциите - Слави покани парламентарно представените "клоуни" да "дискутират" в неговото студио, "Господари"-те си имат любима мишена - TV7, с целия ресурс на CNN!

Но докато кучетата си лаят (разбирай - медиите си приказват), властта стяга редиците и от три дни телевизиите отразяват не само протести, но и контрапротести.

Има ситуации, при които всички гледни точки се събират в една. Това е гледната точка на нетърпимостта.
Гражданите вече я достигнаха. Не е ли време и телевизиите да се извисят до тази мъртва точка на гнева? 
Трябват само минута-две "черно мълчание" в началото на всяка емисия.
И Let It be!

"Това е все едно да поканиш на референдум двама вълци и едно агне и да ги питаш кой трябва да бъде изяден", превежда Би Ти Ви думите на протестиращ на "Таксим".

Двамата вълци не знаем кога са станали хора (лица в граматичен смисъл), обаче очакваме мощната медия да ни обясни. Щото нас навремето около пети клас ни учеха, че това, дето не е човек, се "брои" (два вълка, три стола, пет слона), а пък думичките за хора - е, те са упорити и тая бройна форма не я "искат", та казваме двама лекари, трима учители, четирима войници - ето, виждате ли, даже числителното се съобразява с правилото, само Би Ти Ви - не.

2. Виж кой се фасцинира!

"Какви механизми се задействат, така щото интелигентни, начетени, възпитани и автентично либерални хора да се фасцинират от полуграмотни субекти, за които човешкият живот не струва нищо?", риторично пита Евгений Дайнов в анализ на уникалния български политически вот.

To fascinate - очаровам, пленявам, омайвам; хипнотизирам, обяснява речникът.
А аз съм направо фасинирана - дори фесинейтната - от интелигентността и начетеността Дайнова...

3. Пазете се от падащи обувки!

Хари Бош е направо потресен от грозното дело на поредния престъпник, разбираме от размислите на доброто ченге.

"- Добре - реши той накрая. - Ще работя отделно по този случай. Засега. Обаче в новия профил има още нещо, което трябва да знаете.
- Най-после падна и втората обувка - рече Макфърсън."

Майкъл Конъли, "Отменена присъда", "Бард", 2011

Чакам да падне и втората обувка е фразеологизъм, който води началото си от историята за един човек, дето не можел да заспи, докато живеещият над него не хвърлел шумно на пода първо едната, сетне и другата си обувка, преди да се възцари така желаната нощна тишина.
Тоя виц обаче българският читател не го знае. Разказът не е разпознаваем, не буди асоциации в съзнанието на възприемателя. Напротив - тая обувка, появяваща се ни в клин, ни в ръкав, само спъва разбирането на конкретната ситуация в романа.

Да се случат едно след друго две свързани събития, които неизбежно стават, които вървят "ръка за ръка", така да се каже, на български бихме могли да предадем (не да преведем) с израза дойдохме си на думата. Без да падат никакви обувки...

Език свещен,
омаскарен...

 1. "Младост 5". Предаване без сценарий. (И му личи!)

Форматът бил много успешен в Русия и в Германия, услужливо ни информира медийната пиар-машина.
Хубаво, ама на наш терен шоуто за безсмислен смях е сред най-големите тъпотии, застигали нещастния заложник пред малкия екран.

Модераторът поставя задача на актьора. Актьорът не я знае предварително. Започва да импровизира. (На Краси Радков обикновено му се получава, на Иво Сиромахов - понякога, за Венета Харизанова не ми се говори.) В това време  модераторът е поставил нова задача - без да е дал край на предишната и без да е ясно как новата ще си взаимодейства с предходната.
В нашенския "Младост 5" на всеки се възлага да прави това, в което е добър и което често е (до болка) познато на зрителя от "Шоуто на Слави". Така Краси Радков е: Тодор Батков, македонски войвода, Димитър Пенев, робот, животно. Иво Сиромахов е: Андрей Райчев, обикновен неудачник. Мариан Бачев е: полицай, Веселин Маринов, Коцето Калки. Венета Харизанова е: прелъстителка.

Обикновено хаотичните сценични превъплъщения завършват с всеобщ неконтролируем кикот - на актьори и публика.

2. "Пълна лудница". Предаване с трудна съдба.

Започнала като шоу за пародии на тв формати, "Лудница"-та претърпя остър завой към битово-селски хумор, за да се завърне като нещо от типа на "смесен магазин".
Сега драгият зрител гледа и пародии, и постоянни комедийни образи в сюжетни ситуации.
Очевидно сърцата на публиката са спечелени от Жоро Бекъма, Марчето и мама Божка, защото недодяланите смешки се леят във всяко издание.
Имитациите на тв предавания обаче не са изоставени. За жалост Гола и Милен Цвеклов толкова малко приличат на първообразите си като екранно поведение, та ако не са гримът и декорът, едва ли някой ще ги разпознае.
За добрата стара буфонада пък какво да кажем - мислех, че изпълнения от типа "Дует Тритон" сме ги оставили в 80-те години...

По всичко личи, че екипът се забавлява при снимането повече, отколкото уважаемата публика при излъчването...

3. "Шоуто на Канала". Като гледа човек русата креслива водеща, разбира защо в България жена комик е рядкост!

От "Шоуто..." не се уморяват да търсят актуалност - няма издание, в което да не се зачекват обществени и политически проблеми от седмицата. За голямо съжаление скечовете се получават беззъби, безпомощни, с постни песенни текстове и нелогични диалози, разчитащи на първосигнални имитации.

А това, че влачат Кирето и Сийка и хамалите вече над десетилетие, изобщо, ама изобщо не работи в тяхна полза...

4. "Комиците". Нищо по-дразнещо от представянето на ВИП гостите на предаването! Дали Гатьо Танков, или д-р Измилова, Циганката или Полицая - няма значение, резултатът е тъпоумни подмятания и плоски шеги.

Амбицирани да се впишат сред жалоните на българската смехова традиция, "Комиците" щедро произвеждат устойчиви езикови формули, които блестят с посредствеността си. "Много си тъп, Саше" е само един пример.
И какво забавно има в двете глухи баби или в семейството старци, които са забравили дори имената си!
А пък този професор (или учител?) по кой предмет изпитва студента (ученика) си, така и не можах да разбера - по всичкология вероятно...
От шоуто на Милошев-Нейков също се пробват в пародирането, но им се получават единствено новините. Може би защото да пародираш предаване, което отдавна не е в ефир, като "Минута е много", не носи дивидент сред по-младата аудитория.

5. "Аламинут". Не е измислен по-скъп начин да се разказват стари вицове!

Кратките видеоформи обаче дразнят с безподобната си разтегленост и груб, често недопустим език. Поантата на вица е предвидима, актьорите маниерничат.

Върхът на лошия вкус е сентенцията, изписана на дъската в "кухнята" - често мъдрата мисъл е отмъкната от известен автор, напълно извадена от контекст, или е вторично фолклоризиран афоризъм, с който и тийнейджър не би впечатлил компанията си.

Комедийните ни актьори са впримчени в слаба тв драматургия и бедни образи. 
Обаче пък какво да правят, като новото българско кино така рядко посяга към комедийния жанр...

като Черно море, уморен сокол ли е, или е обръщение?", нарежда Ники Кънчев във финалната за този сезон благотворителна игра. Искал да развенчае един мит. Адресатът му е, разбира се, видният познавач на сите македонски песни и други македонски работи Володя Стоянов. Попита Кънчев и си го получи.

"За мен е морен, уморен. Защото, когато се обръщаш към девойка, можеш да кажеш: Море моме, ела да заиграем едно хоро", но когато се обръщаш към символ, ти трябва да се преклониш. Защо е кацнал соколът на западния бряг на река Вардар и накъде гледа? И затова обръщението е като към символ - "морен сокол". Той идва от България уморен (...), гледа на запад, към албанските планини, към старите български земи, и това е символиката на тая песен", впусна се в обяснения Володя.

За голямо негово разочарование обаче българският език не прави разлика между символ и несимвол, когато изгражда модела за употреба на частицата море (по другите краища на България - мари). Имаме "Море войводо, глава си давам, Яна не давам на турска вяра" и "Радо мари, Радо, бела Радо". Както и "Море сокол пие вода на Вардаро". 
А със забърканите обяснения на народния певец в "Стани богат" нито митът се развенча, нито грешката се поправи...

II. "Откъде сте? С какво се занимавате? На "ти" мога ли? Гледам - младеж...", най-сетне вдига очи от сценария си Слави.
"Защо не? Може, разбира се", сконфузва се събеседникът му.
Оказва се, че "младежът" - наистина е млад, на 33 години е - е доктор по гражданско и семейно право и преподава медицинско и биоправо в СУ и в НБУ. В "Искам думата" е, за да постави пред аудиторията на Шоуто важния въпрос за отношението на обществото ни към мъртвите.

Книжовната ни норма "разрешава" по-възрастният да се обръща към по-младия на "ти". Не определя обаче колко точно да е възрастовата разлика, та да пренебрегнем учтивата форма, задължителна, когато се срещат непознати или когато езиковата ситуация е официална, като в тв студио например. 
И категорично не допуска да поясняваме защо сме поискали от събеседника си да изоставим "Вие", както и че желаем това да е едностранно. Затова се казва: Можем ли да си говорим на "ти", Имате ли нещо против да минем на "ти" - а не: "Мога ли на "ти"...
Само дето в случая титлите и обществената позиция на Стоян Ставру определено изискваха двамата да си останат в "полето" на учтивата форма.

III. "Господари на ефира" най-накрая разбраха, че Николай Колев се е върнал на екран.
Любимецът им от "7 дни ТВ" води следобедно предаване в "Евроком" от... февруари...
Ай чиститууу...