Защо ли обаче всеки път, когато се промотира нов тв формат, създаден от чужда продуцентска компания и купен от наша телевизия, аз се сещам за предавания, вече реализирани у нас?
Поправете ме, ако греша, но "Кандидати за слава" в "Шоуто на Слави" беше точно това - хора с уникални умения представят какво могат пред жури и публика, номерът трябва да се развие, ако даденият човек мине на следващ етап от шоуто, накрая - разбира се - щедра награда...
Гологлавият шоумен от Би Ти Ви пръв в най-новата история на телевизията направи песенен конкурс ("Аз пея с Ку-ку бенд"), танцов формат ("Танцувай с мен"), години по-рано реализира тв проект тип "Биг Брадър" (шоуто на отличниците и блондинките), а съвсем скоро приключи "Моята голяма тв сватба" - шоу за влюбени, които искат да се оженят независимо от всичко. Може и да пропускам нещо.
Едва ли някога ще узнаем каква е ролята на "подгряващите" формати (какъвто по всяка вероятност е и "Влюби се в мен" в предаването на Гала по Нова).
Но резонният въпрос е - или би трябвало да бъде: след като наши автори могат да измислят телевизионни предавания, които да ни забавляват, развличат и обогатяват, за какъв дявол трябва да купуваме създадени някъде другаде шоута?!
Да обясня. Репортаж в "Календар" на Нова тв снощи ме "хвърли в оркестъра". Млади хора обясняваха, че не знам и не съм се пишат така: н-е-з-н-а-м, н-е-с-ъ-м, като дори не разбираха, че ги питат за нещо друго, а именно - слято или разделно трябва да напишем тези глаголни форми.
"Спелване" в български език не се прави, защото - много просто! - не ни е необходимо. Думите си ние пишем така, както ги изговаряме, най-общо казано. Българският правопис почива на фонетичния и морфологичния принцип, тоест писането на думата отразява нейното съвременно звучене и строеж. Тези два принципа не са "абсолютизирани", те са застъпени в различна степен, но това не прави спелването, или изговарянето по букви, нужно за овладяване на езика. Щеше да върши работа, ако българският правопис - както английският и френският, да речем - отразяваше по-старо състояние на езика, тоест - ако изписвахме думите така, както са се пишели преди двеста години. Но в нашия език историческият правописен принцип е слабо застъпен.
Нормалният начин, по който можеш да направиш разбираема българска дума за дете или чужденец например, е да му я кажеш на срички. Така би постъпил всеки българин и ако не го чуват добре по телефона, и ако трябва да скандира, да извика високо дадена дума. "Цепенето" по букви само пречи.
Дано поредният реформиращ министър да разбира това...
Езикът, на който говори повече от половината свят, постоянно създава нови думи. И не само ги създава, но и ги подрежда по значимост. Всяка година издателството на Оксфордския университет избира една дума, която отразява най-добре цялостното настроение на изтичащите 12 месеца, и я включва в речника.
През 2009-а на първата позиция се изкачи думата unfriend, в буквален превод "разприятелявам се", информираха медиите. Глаголът означава "премахвам профила на някой от списъка с приятелите си в социална мрежа, например Фейсбук".
Сред претендентите за дума на 2009 година са интекстициран (intexticated) - факир, който пише есемес, докато шофира, deleb (dead celebrity) - "шумене" около някого по повод смъртта, а не заради живота му, birther - онзи, който дръзва да се съмнява в американското свидетелство за раждане на Барак Обама.
В редиците на неологизмите са и fremium - бизнесмодел, при който основни услуги се предлагат безплатно, но потребителите плащат за допълнителни "благинки", и funemployed, което ще рече "някой, останал без работа, който си прекарва времето по гот, отколкото преди".
У нас никой не отваря дума кои са новите словоформи, с които българската 2009-а се обезсмърти. Вероятно защото още не е уточнено кой има право да пише речници - феодалните старци или учените от Пернишкия университет.
А кандидатури има!
Да речем, обездържавям се, в смисъл: отказвам се от държавата така, както тя се е отказала от мен. Или постаци - политици, които ядат кюфтаци по време на Коледен пост, защото не искат да присъстват на обсъждането на бюджета...
Ярка диря в езиковото ни съзнание ще остави - убедена съм - и думата галерит. Това е човек, чието име е споменато във всеки от 45-те хиляди сайта, където се публикуват секретни доклади.
Випденсър пък е дума, използвана, за да назове хора, които си изкарват хляба, като правят нескопосани опити да танцуват, понеже им е омръзнало да се занимават с това, което могат да вършат. Сериозен претендент за дума на 2009-а е и нейният синоним денсингстар, ала едва ли ще се наложи поради асоциацията със значението на корена "стар" - човек, който едва ходи с един/два бастуна/патерици.
Но венец на словотворчеството на отминаващата година според мен ще се окаже глаголът настанишвам. Той описва действието, което даден човек извършва, постъпвайки на ново работно място, а именно - "обясняване как този, който е бил тук преди мен, е правил пагубни за фирмата неща".
Други предложения?
След като преди месец реалитито ни запозна с горнооряховска танцьорка, в чийто говор нямаше и следа от диалектните особености на родния й град и на града, където работи - Велико Търново, по време на лайв този четвъртък чухме по телефона вуйчото на многострадалния бивш затворник Боби Илинов.
Набеденият за сексуален насилник Румен, който работел в Русия, прозвуча като... руснак, добре научил български език!
Това е пръв и единствен в историята случай, в който българин - както ни го представиха, - който живее в Русия, е променил говора си така, че родният му диалект се е "претопил" в рускоезичните вокални и интонационни характеристики!
Мъжът не се притесни ни най-малко три пъти да употреби нецензурна дума, която наистина много рядко прозвучава в ефир - колкото и "ежедневна" да е в говора ни.
Дори и да си запушим ушите за чуждия акцент на Румен (какъвто би придобил, ако се е преместил в Русия 5-6-годишен!), няма как да "пропуснем" трикратното "е**л"...
Приканвам ви да се замислите дали не бихте заменили тази дума с "чукал" например, ако говорите по телевизията...
СЕМ приканвам да спре предаването. Но не заради езика...
След като изора новинарската нива с репортерски микрофон в ръка по Нова тв, земеделският министър Мирослав Найденов оплоди и културните поля - пя в "Комиците" по Би Ти Ви. Дипломат номер 1 и бг номинация за еврокомисар Румяна Желева пък потропна с токчета по един ВИП дансинг, припомнят телеманиаци.
В духа на тези изяви можем да очакваме скоро министърът на здравеопазването Божидар Нанев да демонстрира бодиарт върху тялото на стъпила на клинична пътека пациентка, главата на транспортното ведомство Александър Цветков да води уникално лайв-шоу от чисто нов вагон на влака стрела Перник - Захарна фабрика, а мегаминистърът на мегаминистерството - енергийният и енергичен Трайчо Трайков, да се пробва като диджей, превръщайки България в голяма дискотека, която светва и угасва в ритъма на "Леле, знаеш ли, Никол..."
